Сали Боуман
Любов в старото абатство (10)

Какво мога да кажа за Елде?

Днешната къща заема същото място, както господарската къща в стил Тюдор, построена от сър Жерваз Мортланд — праотеца на съпруга ми. От тази сграда и нейната средновековна сърцевина за съжаление не са останали никакви следи. Жерваз, един много фин човек със забележителна храброст, служил на крал Хенри VIII с непоколебима вярност, но след като кралят умрял, положението му било подкопано от злоба и интриги. По време на царуването на оная лицемерна папистка — Мери Тюдор, той бил арестуван и осъден по фалшифицирано обвинение, свързано с бунта Поклонничество за опрощение, избухнал няколко години преди това; бил затворен в Тауър и екзекутиран там през 1554. С неговата смърт сполуката за семейство Мортланд свършила: тяхната благородна древна титла била конфискувана; господарското имение в Елде изпаднало в немилост.

Кръвта обаче ще бъде отмъстена. Заради верността към монархическата кауза престижът на тази благородна фамилия бил възстановен. Двама синове на Мортланд загинали в бой на страната на роялистите срещу Кромуел. Други се сражавали храбро за потушаване на въстанията в Ирландия и Шотландия — Ги (1650 — 1691) в Бойн и Едмънд (1670 — 1735) в Гленко. По-късно Едмънд се оженил за петата дъщеря на херцога на Съфолк през 1710 година. Той е първият, планирал голямото възстановяване на Елде. Този проект, забавен от проточилата се агония на болната му съпруга, накрая бил реализиран от сина му Хенри (1712 — 1802).

Сегашната прекрасна къща била завършена през 1770 година. Тя е адаптация на проекта на Паладио^[1] от Уайът. Не е минало без критики: някои дори я смятат за „признак на самохвалство“; други твърдят, че изглеждала „чужда“ или „печална“ под сивите английски небеса. Не мога да търпя подобни изказвания. Външният вид на Елде, с неговите двадесет и пет прозоречни ниши и извисяващи се коринтски колони, винаги ще символизира онова, което Англия представлява за мен.

Съпругът ми ме доведе за пръв път тук в деня, в който ми предложи брак. Местех погледа си от мъжа към къщата, от къщата към мъжа и претеглях тяхната история. С онази решителност, с която съм известна, си казах: „Вайълит, тази къща много ще ти подхожда“. И никога не промених мнението си.

Едно истинско английско възпитание: Мемоари, Вайълит Мортланд, 1956