Сали Боуман
Любов в старото абатство (1)

Уикенфийлд, Съфолк

(Население: 102 души, поминък: земеделие) Живописно и идилично селце на южния бряг на река Уик с красива църква от ХІІІ век, посветена на Света Етелдреда, основателка на абатство Или (оригинално разпятие, фрагменти от ранна фреска, Денят на Страшния съд, северната стена на кораба на църквата). Има средновековни къщи и сгради от времето на Тюдорите (може да се отбележи дом №29 на Главната улица), и кръчмата „Зеленият мъж“ (гледаща към селската мера и изкуствения гьол; построена изключително от дърво; красива декоративна мазилка с изрисувани лисица и гъска). Жилището на пастора (1814, елегантен образец от този период) е в съседство със селското училище (1879, нищо особено) и приюта за бедни (в селски орнаментален стил от ученик на Наш, дарение от семейство Мортланд); всичко това си струва да бъде разгледано.

Абатство Уикен (на една миля и половина на север от селото, обширни земи)

Женският манастир е бил основан през 1257 г. от Изабела де Морлакс, наследница, братовчедка и приятелка на Уинифрид от Или (q.v.^[1]). Изабела отказала да се омъжи и предизвикала гнева на влиятелното си семейство, като избрала религиозния живот и станала първата абатиса през 1258 г. на крехката възраст от двадесет и две години. Абатството процъфтявало под закрилата на манастира в Дийпден до XV век, когато влиянието му започнало да запада. По времето на Акта на забраната^[2] останали по-малко от една дузина монахини, които окончателно се пръснали през 1538. Земите им били конфискувани от Короната и преминали във владение на сър Жерваз Мортланд, оръженосец на Хенри VIII, като награда за ролята, която изиграл в безмилостното потушаване на Поклонничеството за опрощение^[3]; по-голяма част от абатството впоследствие била разрушена. Останалите сгради били окупирани от фермери наематели, докато окончателно били изоставени през средата на 19 век. През 1919 г. са спасени от опустошение и реставрирани от Хенри Мортланд от Елде Хол (q.v.) близо до Фрамлигам.

(Добро състояние на някои части от средновековните постройки на манастира; останалите силно разрушени, съмнителни пристройки, грозни поправки и модерни израстъци навсякъде. Сградите на манастира, домът на свещеника и част от страничния параклис „Дева Мария“ (XIII век) все още стоят. Ровът, който е заобикалял манастирската земя, е пресушен. Шпионката или тесният отвор в стената на църквата между средното и страничното крило (1450 г.) в южния коридор е странно приспособление, уникално в графството; причините за неговото безбожно поставяне са неизвестни. Един подземен коридор, свързващ манастира с малка постройка в съседство с Гората на монахините, е споменат в документите на епархията от XV век; той предизвиква клерикални спорове и впоследствие е сринат до основи. Руините от каменната структура все още могат да бъдат видени, но първоначалната му цел — вероятно за шпиониране — си остава неясна).

Днешен собственик: г-н Х. Г. Мортланд. Частен дом. Не е отворен за посетители.

Пътеводител на Кралство Англия, том VI, Съфолк (актуализиран)

КМ. Джеймс, 1938

Бог ми показа това място. Когато го видях за първи път, знаех, че е свято. Бях уморена от пътуването, но слязох от коня и целунах земята. Майсторите зидари казаха, че ще започнат да строят на следващото Благовещение. Дадох им в предплата заплатите за половин година. Кажи ми, сестро на моето сърце, не беше ли това върховна глупост от моя страна?

Писмата на Изабела де Морлакс до Уинифрид от Илдл, 1257 — 1301, редактирани и преведени от латински от В. Б. С. Тейлър, 1913 г.