Джонатан Келерман, Фей Келерман
Санта Фе (3) (Натюрморт)

3

В три и десет през нощта Катц караше „Краун Виктория“-та, а Две Луни седеше безмълвен до него. Движеха се на север по Бишъп Лодж Роуд към Тескю. Дърветата хвърляха сенки върху равния релеф. Странна смесица от имоти за отглеждане на коне, леки постройки и къщи с красиви гледки от всички размери бяха разпръснати по хълмовете около града. Населението се състоеше от кинозвезди и финансисти, които си играеха на отвеяни фермери, художници, скулптори и най-вече коняри латиноамериканци — всъщност автентичното население на Тескю. Намираха се и откровено странни самотници, които се спотайваха из пазарите на Тескю, за да си купят екологично отгледани зеленчуци и бира, само за да изчезнат за седмици.

Точно тази смесица, която Катц смяташе за бомба със закъснител. Подобно на останалата част от Санта Фе, в Тескю цареше относително спокойствие.

Небето беше осеяно със звезди, пръскащи диамантена светлина. Въздухът ухаеше на хвойна, пион и конски фъшкии. Имотът на Лорънс Олафсон се намираше край тесен черен път извън града в отдалечения, висок край на Лас Каминитас — луксозен квартал с големи, красиви кирпичени къщи мечти в парцели от пет до петнайсет акра.

Извън градския площад нямаше улично осветление и те се движеха в гъста тъмнина, с нож да я разрежеш. Дори на дълги светлини рискуваха да пропуснат адреса: малки медни цифрички върху самотен каменен стълб. Катц го подмина, върна се и продължи нагоре по стръмния път, хлъзгав от замръзналите локви. Сто и петдесет метра черен път се спускаше през коридор от покрити със сняг пиони. До третия завой не се забелязваше и следа от къщата, но появеше ли се, нямаше начин да я пропуснеш.

Три етажа със заоблени ъгли, странно оформени стени, поне половин дузина открити вътрешни дворове и още толкова покрити галерии. Бледа и монументална на фона на планината, осветена слабо от луната, звездите и нисковолтовото осветление, сградата беше обградена с море от трева, кактусови растения, смърчове джуджета и трепетлики с изпадали листа, чиито клони се поклащаха от вятъра.

За размерите си мястото хармонираше добре със заобикалящата го среда. Издигаше се над пясък, скала и шубрак като творение на природата.

Патрулката на полицай Деби Сантана стоеше пред четворния гараж — най-ниското ниво на къщата. Паркирана перпендикулярно, блокираше две и половина гаражни врати. Катц подмина няколкото свободни метра и заедно с Две Луни слязоха от колата и стъпиха върху хрупащия чакъл. Изкачиха двайсет каменни стъпала през река от храсти и се озоваха пред масивна двойна порта, издялана от много старо на вид дърво и обкована с пирони и ръчно изработени железни елементи. Над нея гравиран надпис гласеше: „Убежище“.

Дарил бутна вратата. Попаднаха в приемна зала, по-голяма от целия апартамент на Катц: каменни подове, шестметрови тавани, полилей от уникално изваяно стъкло, вероятно „Чихули“, прасковени стени с фино покритие, прелестно изкуство, прелестни мебели.

След приемната стъпка по-ниско се ширеше огромно помещение с още по-висок таван и предимно стъклени стени. На канапе с ръчно бродирана дамаска седяха офицер Сантана и Сами Рийд. Рийд вече не ревеше, сега изглеждаше вцепенен.

— Хубаво местенце. Да го преобърнем! — предложи Дарил.

 

 

През следващите три часа обходиха над петстотин и четирийсет квадратни метра, научиха много за Олафсон, но нищо не им подсказа кой е евентуалният убиец.

Компания на паркирания в гаража зелен лъскав „Ягуар“ седан, правеха стар бял „Остин-Хийли“ и червена „Алфа Ромео GTV“. „Ленд Роувър“-ът на Олафсон откриха на паркинга на галерията.

Преровиха гардероби със скъпи дрехи, повечето нюйоркски марки; банкови книжки и брокерски сметки говореха, че Олафсон е повече от платежоспособен. В заключено чекмедже в прожекционната зала бяха прилежно подредени касети с порно, включително и между хомосексуалисти. В кабинет с кожени стени се помещаваше огромна библиотека, но с доста малко книги. Преобладаваха списания за декорация и изкуство и биографии на кралски особи. Огромният бял пухкав борзой спа през цялото време.

Произведения на изкуството имаше навсякъде, твърде много, за да се възприемат при еднократно посещение. Една картина в огромната стая обаче привлече вниманието на Катц; две голи дечица танцуваха около украсен с цветя и ленти кол. Пастелните тонове напомняха на топло лято. Децата, три — петгодишни, с пухкави руси коси и дупета с трапчинки, имаха лица на херувимчета. Предвид мекушавата тема, не беше изключено да е поредният представител на плакатното изкуство, но художникът бе достатъчно способен, за да издигне картината. Катц я хареса и погледна подписа — някакъв тип на име Мишел Уиймс.

— Дали не е добре да потърсим детско порно? — попита Две Луни.

Силно изненадан, Катц потрепери. Той потърси иронията върху лицето на партньора си.

— Око на ценител — подхвърли Две Луни и се запъти към настолния компютър на Олафсон.

Включиха машината, но тя поиска парола. Детективите дори не опитаха.

Боби Боутрайт от Отдела за сексуални престъпления работеше в смяната от два до осем и половина. Справяше се с техниката не по-зле от всеки маниак на тази тема. Оставиха го да се пробва, преди да изпратят машината в щатската полицейска съдебна лаборатория на път Четиринайсет.

Занесоха компютъра заедно с принтера и захранването в приемната зала и пак се върнаха в личните покои на Лорънс Олафсон.

Под огромното легло с балдахин в царствената спалня откриха кожена папка за изрезки с издълбани мотиви на корицата. Вътре имаше статии за Олафсон.

— Какво! — смая се Дарил. — Приспивал се е с пътешествия в страната на егоцентриците?

Преобладаваха напудрени статии от списания за изкуство, описващи последните търгове, придобивки или ценоопределящи продажби на търговеца. Имаше и някои негативни статии: намеци за нечисти сделки, въпроси за автентичност. Никому не стана ясно защо ги пази.

Под папката с изрезки видяха по-малка, увита в евтин тревистозелен памучен плат. Тя съдържаше изрезки за „Горски рай“, включително отразената в новините и пресата история за осъдените от групировката дребни собственици на земя.

Барт Скагс, шейсет и осем, и неговата съпруга, шейсет и четири, били набелязани специално, защото имали финансови затруднения с отглеждането до пазарно тегло на петстотин глави говеда. Използвали проблемите им с оползотворяването на федералните пасбища в Карсън Форест като запор срещу евентуални банкови заеми за храна, добитък и оборудване. Всяка година лихвата изяждала от седемдесет и осемте хиляди долара брутен доход трийсет и една хиляди. И все пак те успявали някак си да свържат двата края, преди „Горски рай“ да вкара Скагсови в съда, използвайки Закона за застрашените видове.

Според делото стадото на семейство Скагс нанасяло щети и излагало на риск местните гризачи, лисици, вълци и лосове. Съдията одобрил решението и наложил на двойката да намали говедата на четиристотин и двайсет глави. Поисканото от групировката преразглеждане на случая ограничило бройката на двеста и осемдесет. След като им се наложило да преместят половината от пасбищата си на частна земя, десетократно по-скъпа, семейството затънало и останало на червено. Ликвидирали бизнеса и се пенсионирали. Сега живеели с хиляда долара месечна социална пенсия.

Семейството ми гледа добитък по тези земи от 1834 — каза Барт Скагс. — Справихме се с всевъзможни природни бедствия, за които ви идва наум, но не успяхме да се справим с радикалните природозащитници.

Ема Скагс беше описана като твърде разстроената да коментира.

Реакцията на член от борда на „Горски рай“ и основен ищец по делото относно загубата на семейството била непреклонна: Земята е застрашена, а нейното благо е много над нечии индивидуални егоистични нужди — заяви Лорънс Олафсон, популярният търговец на картини, с галерии в Санта Фе и Ню Йорк. — Не можеш да забъркаш омлет, без да счупиш яйцата.

Олафсон беше подчертал своя коментар с жълт маркер.

— Горд от себе си — заключи Дарил.

— „Благото на земята е над всичко“ — допълни Катц.

Описаха папката като доказателство и я взеха със себе си.

— „Без да счупиш яйцата“ — измърмори Две Луни на излизане от къщата. — Тази негова смляна глава…

Катц повдигна вежди. Партньорът му имаше собствен начин за изразяване.

Натовариха компютъра и личните вещи на Олафсон в багажника на колата и Катц подгря двигателя.

— Този тип — продължи Две Луни, — в къщата му има много неща, но нещо липсва.

— Снимки на децата — подсказа Катц.

— Бинго! За бившата жена разбирам, ама децата? Нито една снимка? Сигурно не са го харесвали. Според лекаря сцената подсказвала много гняв. И аз така го видях. А какво по-гневно от семейни работи?

Катц кимна.

— Задължително трябва да открием децата. И да говорим с бившата. Преди или след като намерим Барт и Ема Скагс?

— След. По-добре утре. Тези двамата са ги метнали сериозно. Не ми се иска да ги будим в — Дарил погледна часовника си — четири и петнайсет. Работното ни време отдавна е свършило, партньоре.