Уолтър Мосли
Дявол в синя рокля (6)

6.

— Изхвърлиха го от квартирата му, защото не си е платил наема — каза Корета.

Влачехме Дюпрей от колата към вратата й. Краката му се тътреха, оставяйки дълбоки следи в градината на хазяина.

— Първокласен шлосер за почти пет долара на час, а не може да си плаща сметките — мърмореше тя.

Отбелязах си наум, че ако Дюпрей издържаше малко повече на пиене, тя нямаше да е толкова язвителна.

— Хвърли го върху онова легло, Изи — каза ми тя, когато успяхме да го довлечем до стаята.

Дюпрей беше едър мъж и имаше късмет, че успях изобщо да го сложа на леглото. Бях направо капнал, докато приключа. Сгромолясах се върху кукленската спалня на Корета в още по-малката й всекидневна.

Тя ми наля една чашка за лека нощ и ние се преместихме върху дивана й. Седяхме съвсем близо един до друг, защото стаичката й не беше по-голяма от килер за метли. Избухваше в смях дори и на най-тъпите ми лафове и се люшкаше напред-назад, като се улавяше за коляното ми за момент и после вдигаше блесналите си очи към мен. Разговаряхме тихо и мощното хъркане на Дюпрей удавяше половината от разговора ни. Всеки път, когато имаше да ми каже нещо, тя го прошепваше доверително и се преместваше по-близо до мен, за да е уверена, че я чувам.

Когато вече бяхме толкова близо едно до друг, че дъхът ни започна да се слива, аз се обадих:

— По-добре да си тръгвам, Корета. Ако изгревът ме свари да излизам на пръсти от стаята ти, не знам какво ще си помислят съседите.

— Хм! Дюпрей се тръшна и ти веднага ми обръщаш гръб, сякаш съм някакъв боклук.

— В съседната стая спи приятелят ти, скъпа. Какво ще стане, ако чуе нещо?

— Така както е захъркал? — Тя плъзна ръка под блузата си, като я повдигна, за да разхлади гърдите си.

Изправих се със залитане и направих две крачки към вратата.

— Ще съжаляваш, ако си тръгнеш, Изи.

— Ще съжалявам още повече, ако остана.

Тя не коментира думите ми. Само се отпусна по гръб на дивана, без да спира да си вее на гърдите.

— Трябва да си ходя — заявих. Дори отворих вратата.

— И Дафни хърка сега. — Корета се усмихна и разкопча едно копче. — Сега не можеш да научиш нищо за нея.

— Как я нарече?

— Дафни. Нали така се казва? Ти й казваш Делайя или нещо такова, но това не е истинското й име. Миналата седмица станахме много гъсти, когато нейният и моят приятел бяха в игралната зала.

— Дюпрей?

— Ами. Бях с друг мъж, Изи. Нали знаеш, че винаги имам повече от един приятел.

Корета се изправи и се хвърли право в прегръдката ми. Усещах студения аромат на жасмин, който проникваше през мрежестата врата откъм градината, и горещия жасмин, който излъчваше гръдта й.

Бях на достатъчно години, за да убивам хора на война, но май още не бях възмъжал достатъчно. Най-малкото, не бях мъж по начина, по който тя беше жена. Корета ме възседна и прошепна:

— О, да, татенце, точно там, да!

Не знам как се сдържах да не извикам. После тя отскочи от мен и прошепна свенливо:

— Оооооо, това беше прекалено хубаво, Изи!

Опитах се да я придърпам обратно, но Корета никога не ходеше там, където не искаше да отиде. Тя просто се отскубна от прегръдките ми и стъпи на пода.

— Не мога да издържа на такава любов, татенце, просто не мога…

— Защо?

— Не знаеш ли? — Тя кимна с глава. — Дюпрей е в съседната стая.

— Зарежи го! Ти направо ме влудяваш, Корета.

— Просто не е редно, Изи. Аз правя всичко за теб, а ти само душиш подир приятелката ми Дафни.

— Не душа подир нея, сладурче. Просто работа, това е всичко.

— Каква работа?

— Един човек иска от мен да я открия.

— Какъв човек?

— Кой го е грижа какъв? Не ме интересува никой друг, освен теб.

— Но Дафни ми е приятелка…

— Някакъв неин приятел, Корета, това е всичко.

Когато възбудата ми започна да отшумява, тя отново ми позволи да я погаля. Не ме остави чак до сутринта. Каза ми с кого е била Дафни. Не останах особено щастлив, когато чух името му, но така беше по-добре.

Когато Дюпрей се разкашля в съседната стая като човек, който всеки момент ще се събуди, аз мигом скочих в панталоните си и хукнах към вратата. Корета се хвърли на гърдите ми и изрече с умолителен глас:

— Няма ли мъничката Корета да получи едни мънички десет долара, ако откриеш това момиче, Изи? Аз бях тази, която ти каза за нея.

— Разбира се, миличко. Веднага, щом я открия.

Целуна ме за сбогом и аз разбрах, че любовната нощ вече е свършила. Целувката й вече беше безсилна да възкреси и мъртвец.