Уолтър Мосли
Дявол в синя рокля (20)

20.

Подкарах по централния булевард към Седемдесет и шеста улица. Чувствах се нервен от близостта на полицейския участък, но трябваше да открия Франк Грийн.

Джаксън отведе двама ни със Зепо до магазина за алкохол на Ейб. Бях радостен, че Зепо беше дошъл с нас, защото хората, които не го познаваха, не отделяха очи от него. Разчитах на това, за да мога да задавам въпроси за Франк, уж помежду другото.

На път към магазина, Джаксън ми разказа историята на собствениците му.

 

 

Ейб и Джони били братовчеди. Дошли от Полша или по-точно от градчето Аушвиц. Били от евреите, които преживели нацистките лагери. Работели като бръснари в родината си, а и в Аушвиц вършели същото.

Ейб членувал в нелегалната организация в лагера. Той спасил Джони от газовата камера, когато онзи дотолкова отслабнал, че нацисткият надзирател решил да го изпрати на смърт. Ейб издълбал дупка в стената до нара си и напъхал Джони в нея, като съобщил на надзирателя, че Джони е умрял и сутрешният патрул го откарал за кремиране. Ейб събирал храна от приятелите си и хранел болния си братовчед в дупката. Това продължило три месеца, докато руснаците освободили лагера.

Съпругата на Ейб и сестра му, съпругата на Джони, били мъртви. Родителите им и братовчедите им, както и всички останали, които познавали или с които имали роднински връзки, загинали в нацистките лагери. Ейб сложил Джони върху една носилка и го откарал до лагера на американската армия, където подали молба за емиграция.

 

 

Джаксън искаше да ми разказва още истории за лагерите, които беше слушал, но аз нямах нужда от това. Спомнях си евреите. Бяха просто живи скелети, с кървящи ректуми, молещи за храна. Спомням си ги как размахваха клечковидните си ръце, като се опитваха да спасят достойнството си, и после изведнъж рухваха мъртви пред очите ни.

Сержант Винсънт ЛеРой намери едно дванадесетгодишно момче, което беше плешиво и тежеше двадесетина килограма. Момчето затича към Винсънт и прегърна крака му, също както малкото мексиканче бе прегърнало Матю Теран. Винсънт беше корав мъжага, картечар, но това момче направо му разтопи сърцето. Той го наричаше Дървесния плъх, защото момчето се катереше по него и не искаше да го пусне.

Първият ден Винсънт носеше Дървесния плъх на гърба си, докато евакуираме оцелелите от концентрационния лагер. Същата нощ той го накара да отиде при сестрите в евакуационния център, но момчето избяга и се върна в лагера.

Винсънт реши да го задържи при себе си. Не по начина, по който Матю Теран държеше мексиканчето при себе си, а защото умираше за деца.

Фиданката, както го бях кръстил аз, препускаше цял ден върху гърба на Винсънт. Веднъж изяде един гигантски шоколад, който благодетелят му носеше в раницата си, и други сладкиши, с които го даряваха войниците.

Същата нощ бяхме разбудени от стенанията му. Свитото му стомахче се бе подуло неимоверно и той дори не можеше да ни чуе как го утешаваме.

Лагерният лекар каза, че е умрял от храната, която е погълнал.

Винсънт плака целия ден след смъртта на Фиданката. Той обвиняваше себе си и аз предполагам, че наистина носеше част от вината. Но никога няма да забравя как тези германци бяха измъчили бедното дете до такава степен, че то не можеше да поема нормално храна. Затова евреите разбираха толкова добре американските негри. В Европа евреите бяха белите негри в продължение на повече от хиляда години.

 

 

Ейб и Джони пристигнали в Америка и само след две години вече имали магазин за спиртни напитки. Работели къртовски, за да стигнат до това положение, но имало само едно лошо нещо — Джони си остана див и несговорчив.

— Не знам дали е подивял, докато е бил в онази дупка или винаги си е бил такъв — каза Джаксън. — На мен ми разказа, че полудял през нощта, когато ги накарали двамата с Ейб да острижат съпругите си, преди да ги вкарат в газовите камери. Представяш ли си? Да острижеш собствената си съпруга и след това да видиш как я изпращат в газовата камера… Сигурно тогава е откачил и затова и досега не е на себе си — просто е див.

— Какво искаш да кажеш с това „див“? — попитах.

— Ами просто див, Изи. Една вечер отивам при него с едно момиче, което учи в колеж, Дона Франк, и искам да я впечатля с някакъв алкохол, а Ейб вече го няма. Джони обаче се държи така, все едно че мен ме няма и започва да й говори колко хубава била и как искал да й подари нещо.

— Така ли?

— Даде й пет долара и ме накара да стоя до касата, докато през това време я чукаше под бара!

— Хайде бе!

— Не, Изи, тоя момък чука много здраво, знам поне две, които е оправил така.

— Значи си вътре в бизнеса, така ли?

— По дяволите, не, тоя юнак ми изкарва ангелите. Но аз разказах на Франк за него и той направи връзката. Разбираш ли, една вечер Франк дойде при Ейб, но Ейб не искаше да има нищо общо с него и с контрабандата. На Джони обаче тази работа му хареса и след като Ейб се прибере, продава само контрабанден алкохол.

— Франки редовно ли му доставя стока? — попитах.

— Да.

— Като камион за доставки, а? — засмях се аз. — Значи идва в сряда следобед и разтоварва.

— Не, обикновено го прави в четвъртък — поправи ме Джони и се навъси, осъзнал какво е казал.

Магазинът представляваше една дупка. Имаха рафт за кексове, пържени картофи и консерви свинско в кашони по средата. Имаше и дълъг щанд със сладки, а зад него бяха рафтовете с алкохол и касовия апарат. На задната стена се виждаше хладилник със стъклена врата, където държаха безалкохолните напитки и газираната вода.

Джони беше висок мъж, с пясъчноруса коса и стъклени кафяви очи. Лицето му по всяко време издаваше смесица от веселост и удивление. Изглеждаше като момче, поело вече по лошия път.

— Здрасти, Джони — каза Джаксън. — Това тук са мои приятели — Изи и Зепо.

Зепо се появи, кълчейки се зад нас. Усмивката на Джони малко застина при вида на сакатия. Някои хора се страхуват от сакатите, може би защото си мислят, че могат да станат като тях.

— Добър ден, господа — поздрави ни той.

— Трябва вече да ми даваш процент от печалбата, Джони, от всеки клиент, който ти водя. Изи ще прави увеселение, а Зепо и един ден не може без пиячка.

Джони се изсмя, без да откъсва очи от Зепо.

— Какво търсиш, Изи? — попита ме той.

— Имам нужда от „Джим Бийм“ и Джаксън ми каза, че при теб мога да го намеря малко по-евтино от нормалното.

— Мога да ти продам с отстъпка, но само ако купиш кашон. — Акцентът му беше силен, но се справяше добре с английския.

— Колко ще ни отстъпиш за два кашона?

— По три долара бутилката, навсякъде другаде те набутват с четири.

— Да, това е добре, но е малко над възможностите ми. Нали разбираш, миналият понеделник ме изгониха от работа.

— О, това е много лошо — каза Джони.

— Ето, дошъл рожденият ти ден и за подарък те изритват на улицата.

— Това е едно обикновено събиране. Какво ще кажеш за два и седемдесет и пет бутилката?

Той вдигна дясната си ръка, като потриваше пръсти.

— Ще ти го дам за толкова, приятелю. Почакай — продължи той, — два кашона по три долара правят петдесет и четири. Ще ти ги дам двата за петдесет.

Трябваше да се пазаря още, но нямах търпение да се махна от магазина му. Вече можех да съобщя на Олбрайт, че Франк ще бъде тук в петък, а в четвъртък двамата с Франк щяхме да се споразумеем.

— Става — казах. — Мога ли да ги взема утре?

— Защо не ги вземеш сега? — запита ме той подозрително.

— Защото нямам петдесет долара у себе си, човече. Ще ти ги донеса утре.

— Мога да го направя чак в петък. В петък идва следващата ми доставка.

— Защо не утре? — опитах се да го преметна аз.

— Не мога да продам всичкото си уиски на един човек, Изи. Утре ще получа два кашона, но какво ще стане, ако някой клиент дойде и поиска „Джим Бийм“? Ако нямам, той ще отиде в друг магазин. Не е хубаво за бизнеса.

Договорихме се да оставя десет долара депозит. Купих на Зепо бутилка „Харпърс“, а на Джаксън дадох петачка.

 

 

— Какво става, Изи? — попита ме Джаксън, след като Зепо вече беше офейкал, щастлив с бутилката.

— Какво искаш да става? Нищо.

— Имам предвид, че няма да правиш никакво увеселение. А и не се подстригваш в сряда. Има нещо.

— Нещо ти бръмчи в главата, приятелю. Купонът ще бъде в събота вечер и ти си добре дошъл.

— Ами! — Той ме изгледа подозрително. — Какво общо има това с Франк?

Стомахът ми се сви на ледена топка, но се постарах да не ми проличи.

— Това няма нищо общо с Франк Грийн, приятелю. Просто искам да си купя нещо за къркане.

— Добре. Звучи хубаво. Да знаеш, че ще ти се изтърся, когато правиш купона.

— Ще се видим тогава — казах.

Надявах се по това време да бъда още жив.

Трябваше само да оцелея още двадесет и четири часа, докато Франк разкарваше стоката на клиентите си.