Хари Бингам
Наследството на Градли (97)

5

— Отивам да взема кафета, ще празнуваме! — каза Матю.

— По-добре шампанско — обади се Фиона. Разбира се, това бе шега. В „Мадисън“ алкохолът бе също толкова недопустим, колкото и търговските загуби. Оставаше кафето.

Имаха сериозни причини за празненство. Притежаваха единайсет и половина процента от всички неизплатени дългове на „Кобра Електроникс“, откупени средно по четирийсет и три пенса за лира. Предишната седмица бяха пуснали съобщеше, в което се посочваше точният размер на техния дял. Споменаваше се и намерението им да сложат вето на плановете на компанията за рефинансиране.

Седмицата, която последва, беше изпълнена с напрежение. Първоначалната реакция на „Кобра“ бе направо истерична. Обвиниха „Мадисън“, че е „една арогантна американска банка, която нищо не разбира от сложните процеси във военната индустрия“. Оплакаха се, че ако „Мадисън“ наистина блокира рефинансирането им, те ще обявят фалит до края на годината. Свързаха се с всичките си останали кредитори, за да изразят възмущението си, но с ужас откриха, че те тайно се радват на решителните мерки, предприети от „Мадисън“.

Накрая от „Кобра Електроникс“ се обадиха на търговската си банка, която с готовност им обясни за какво става въпрос. Компанията се нуждаеше не от още пари, а от компетентно ръководство. Най-сигурният начин да се спасят от фалит бе компанията да бъде разделена на части, а частите продадени на този, който плати най-много. Ръководството се опита да окаже съпротива, но тя не трая дълго. Ветото на „Мадисън“ върху нови заеми не им остави никакъв избор. Две седмици след съобщението на „Мадисън“ от „Кобра“ публикуваха свое, с което съобщаваха, че компанията се продава.

Незабавно курсът на акциите на „Кобра“ започна да нараства взривообразно. Само през първия ден цената им се удвои, а през следващите два-три дни се удвои още веднъж. Цената на дълга й също скочи нагоре и за кратко време „Мадисън“ реализира печалба на хартия от близо седемдесет процента. Брайън Макалистър бе на седмото небе. Той получи поздравления по електронната поща от Дан Креймър и веднага ги препрати поотделно на Фиона, Ед и Матю. На стената в кабинета на Фиона имаше забити дузина пирони за окачване на картини. Тя нареди да поставят в рамка посланието на Дан Креймър и го закачи на един от пироните. Оставаха й единайсет пирона. На малкия екип предстоеше още много работа.

Матю си облече палтото.

— Едно капучино, Ед? — подвикна той на Ед Дийн, който тъкмо се суетеше около горичката си от бонзаи.

— Моля? А, да, каквото вземеш. Само, моля те, мини и покрай цветарския магазин за малко тор за саксии. Страхувам се, че на ябълката ми се е появило петно. Недостиг на магнезий.

Дийн посочи с пръст едва забележимо тъмно петънце върху последната от скъпоценните си ябълки. Побутна го с нокът и петънцето помръдна. Облекчен, Дийн го изтри с мека кърпа, която държеше специално за целта.

— По-добре да намина покрай магазина за очила — подразни го Матю, но Дийн не чу шегата. Той бе зает да пръска ябълката си с дестилирана вода.

На път за кафенето Матю се шмугна в страничната уличка, която водеше към кварталната градинка. Площадът бе пуст както предишния път. Само групичка туристи го попитаха за някаква църква, но Матю не можа да ги упъти и те си тръгнаха. Той измъкна телефона от джоба си и набра номера.

— Матю, така се радвам да те чуя — провикна се Билиъл, когато го позна. — Нещо ми подсказваше, че днес ще се обадиш.

— Да — отвърна сухо Матю. Намеците на Билиъл никак не му харесваха. — Искам да продам дела си в „Кобра Електроникс“. Целият.

Билиъл обясни, че операцията ще отнеме няколко минути, и го посъветва да позвъни отново, за да научи колко точно е спечелил. Матю отиде да купи кафетата. На връщане през градинката отново набра номера.

— Честито! Продадохме всичко. Чистата ти печалба от сделката е седемдесет и два процента, след комисионата и всичко останало. Салдото ти при нас в момента е сто и девет хиляди лири стерлинги. Трябва да ти кажа, че извади голям късмет. Представяш ли си, същата сутрин, когато си вложи парите при нас, „Мадисън“ се зае с тази фирма. Какво съвпадение, а? Сигурно си много доволен.

Матю затвори. Живо си представи противната физиономия на оня зализан дребосък, изкривена в ехиден смях. Какъв неприятен тип, но каква добра работа свърши!

Матю се върна в банката с кафетата в ръка. Сърцето му преливаше от радост. План „Б“ бе успешно приведен в действие и даваше първите добри резултати.

С „Кобра“ определено му бе провървяло. Компанията бе, в слаба позиция, а от „Мадисън“ здравата я бяха притиснали. Но Матю можеше да печели и от по-дългосрочни сделки. Пазарът на фирмени дългове и облигации е много чувствителен, и при всяка по-голяма сделка цените се вдигат и падат значително за една нощ. Само да знаеше точно кога „Мадисън“ ще осъществи поредната атака, Матю можеше да спечели много пари от флуктуациите на пазара. Дори при едно изменение на курса само с десет процента той за една нощ можеше да спечели десет хиляди лири. И пет процента не биха били зле, стига да знаеше точно кога е моментът. При това с всяка следваща сделка той щеше да влага все повече, следователно и печалбата му щеше да се увеличава пропорционално на вложената сума. Щеше да успее. Тъкмо сега, за пръв път от началото на кариерата си, Матю искрено вярваше, че ще успее. Милионите на баща му щяха да бъдат негови.

Но радостта от успеха му бе помрачена от чувство на срам. Търгуването въз основа на поверителна вътрешна информация е противозаконно. Всички колеги от „Мадисън“, които го уважаваха до момента, щяха да го презират, ако се оставеше да бъде хванат. Доколкото познаваше Фиона, тя нямаше да му проговори.

Матю се върна на бюрото си. Фиона и Ед ги нямаше, сигурно имаха срещи. Махна капачката от капучиното и отпи. Ех, че хубаво го правеха! Не го свърташе на едно място, не можеше да се насили да работи в момент като този. Затова стана и се заразхожда между бюрата.

Сети се за Джордж и Джоузефин и за майка си. Ще прати на Джоузефин малко пари. Не много — колкото да си помогне. Тъкмо сега не бива да рискува и да провали шансовете си. Помисли си и за срамната си тайна. Опита се да се успокои, че това, което върши, е престъпление без жертви, но вътрешният глас му казваше, че не е прав. Всеки път, когато купуваше облигации, някой друг ги продаваше — някой инвестиционен банкер или управител на пенсионен фонд. Ако не ги продадяха точно в този момент, някой пенсионер щеше да получи по-висока пенсия, а спестяванията на някоя домакиня щяха да донесат повече лихва.

Той се опита да заглуши гласа, който го караше да се чувства неудобно. Помисли си за фирмата на баща си — колко ли струва и за колко време ще я продаде. Още не бе решил каква част от парите на баща си да раздели между семейството. Може би една четвърт ще даде на Джоузи, а на братята си — по милион, милион и нещо. Целият свят щеше да е негов, така че можеше да си позволи да бъде щедър.

Както си мислеше и посръбваше кафе, пред очите си видя някаква ябълка. Пресегна се, откъсна я и я захапа. Беше още зелена и нагарчаше.

Сложи ябълката на бюрото и внезапно разбра какво е направил. Бе откъснал последния забранен плод от дървото на Ед Дийн! Горичката бонзай и миниатюрното ябълково дръвче го гледаха с ням укор. Матю взе нахапаната ябълка и гузно се отдалечи.