Хари Бингам
Наследството на Градли (94)

2

Зак се изкачваше по спираловидното стълбище на купата. Древните стъпала сякаш се топяха и накланяха от топлината на мекото априлско слънце. Всъщност бяха изтрити от стъпките на безброй крака, които се бяха качвали и слизали по тях в продължение на векове. Беше хлъзгаво и Зак пристъпваше предпазливо.

Вратата на върха на кулата бе притворена, но не заключена и се помести, когато я бутна с ръка. Мракът изведнъж отстъпи на ярката светлина. Покрай рамото му изпърхаха уплашени гълъби. Зак пристъпваше на пръсти, засенчил очите си с ръка от яркото слънце. Обувките му с подметки от гьон можеха да го подлъжат на покрива, покрит с поцинкована ламарина; за пръв път в живота си усети, че му се вие свят. Чувал бе, че от кулата на Овъндън Хаус в ясен ден се вижда морето. Сега обаче не му беше до гледката. Целта му бе да открие виконта, без да се изтърси от покрива.

Замаян от височината, Зак видя двама мъже, надвесени над балюстрадата в края на западното крило.

— Джак! Помислих си, че няма да те открия.

— Тук сме, Зак. Вълшебен ден, какво ще кажеш? Ако се вдигнат онези облаци, ще се вижда морето. Запознай се с Джими Глас. Джими отговаря за поддръжката на сградите.

Джими Глас и бъдещият зет Зак Градли се здрависаха. На Хадърли му се бе сторило, че каменната балюстрада е изронена на места и трябва да се реставрира или подмени. Глас предложи да повика специалисти за експертна оценка, но според него само ремонтът щеше да струва около 80 000 лири.

— Толкова малко? — зачуди се виконтът. — Ами тогава да погледнем и предната фасада. Защо да викаме хора, ако не можем да им предложим достатъчно работа!

Глас си тръгна от покрива, като обеща да помисли какво още има да се ремонтира, и Хадърли се обърна към Зак.

— Прекрасна гледка, нали? Все се каня да поръчам да ми инсталират телескоп на покрива, но щом сляза, веднага забравям.

— Наистина — съгласи се Зак, вкопчен в парапета. Въобще не му бе до гледката и внимаваше да не поглежда надолу.

— Оттук ми се струва подходящо да обсъдим плановете за сватбата. Ето това там е селската черква. Ще трябва да ползваме нея, параклисът на замъка няма да ни събере. Ти ще откараш Сара на връщане. Тя настоява да ползваме каретата на прабаба й. Дядо ми все разправяше, че баба е искала ролс-ройс, но как да го кажа на Сара! Значи двамата ще се върнете с каретата. — Хадърли посочи към западното крило. — А там ще ви очакват посрещачите, в розовата градина, или ако вали, в балната зала. Ще опънем една шатра на ливадата и по-късно ще сервираме пълна вечеря, с оркестър и танци. Тук никога не се е танцувало след сватба, но за случая ми се струва подходящо. Веднъж и младото поколение да даде някоя умна идея! Да не забравя, когато със Сара решите да се оттеглите, можете да вземете моя хеликоптер. Така е по-бързо.

— Добре, благодаря — каза Зак. При мисълта да лети с хеликоптер още повече му се зави свят и той се вкопчи в парапета.

— А също и семейството ти, Зак. Трябва да се запознаем със семейството ти. Знам, че не са свикнали на всичко това — ръката му посочи с широк замах къщата и ливадите, горите и полята до хоризонта — но това не бива да те притеснява. А също и тях. Днес сме по-демократични, отколкото в миналото, така че твоето семейство е и наше. Без изключения.

— Много си мил.

— Глупости. Това е елементарна любезност, но е от сърце. Наистина е от сърце. Зак, момчето ми, понякога ми е жал, че нямам син да наследи титлата ми, но двамата с Елизабет не желаехме да раждаме деца, докато се появи момче. Моята цел винаги е била да оставя къщата и имотите си в кадърни ръце, за да ги управляват. В способни и задоволени ръце. Сара е златно момиче, но ухажорите й невинаги са ми допадали. Оня момък Лейтън никак не ми харесваше и съм доволен, че се разделиха. Честно да ти кажа, Зак, радвам се, че накрая се спря на теб. Тя е много щастлива, пък и с теб се влива търговска кръв в семейството. Щастлив съм, че един ден ще поверя всичко това на двама ви със Сара. Сигурен съм, че ще се справите.

Като истински аристократ, на Хадърли не му бе леко да произнася подобни речи, затова сините му очи блуждаеха далеч зад хоризонта. Когато свърши, той погледна Зак и кимна, сякаш за да потвърди казаното.

— Благодаря — каза Зак. — Аз също смятам, че не бих могъл да сключа по-сполучлив брак.

Възпря се, но можеше да добави, че той самият бе твърде впечатлен от търговския нюх на бъдещия си тъст. Хадърли бе убеден, че състоянието на „Саут Чайна“ ще се влоши до две години. Вместо да направи офертата си сега, той предпочиташе да изчака цената да падне. Засега цената на акциите се бе понижила само с половин долар, до четирийсет и шест долара за акция, но Хадърли и Скоти бяха твърдо убедени, че ще спадне още. Зак бе принуден да изчака, като същевременно държи екипа си в постоянна бойна готовност. Хадърли бе човекът, който най-добре знаеше как да изстиска всичко, което му се полага срещу четирийсет милиона долара.

— Има и един друг момент. Парите. Сара е богато момиче. Доколкото си спомням, тя притежава акции в „Хадърли Пасифик“ за петдесет милиона. Засега тя предпочита да реинвестира дивидентите си, за да увеличи дяловото си участие, но когато се ожените, можете да правите с тях каквото искате.

Той замълча и после продължи:

— Има още две подробности. Първата е, че когато аз умра, Сара ще получи къщата и известна сума за поддръжката й, която ще се намира под попечителство. Предвидил съм достатъчно пари, но трябва и желание.

В думите му се съдържаше въпрос. Сега той погледна Зак с крайчеца на окото си и зачака отговора.

— Разбира се — каза бързо Зак. — Сара страстно обича имението, а аз също се влюбих в него. Двамата ще се грижим за него и ще го поддържаме във вида, който заслужава.

Зак се изненада от собствения си плам. За момент сякаш сам повярва, че ще живее в това имение десетилетия, че ще стане негов господар и ще се грижи за всичко, което сега виждаше погледът му. После се опомни. Сара наистина беше добро момиче, но те двамата бяха все пак толкова различни. Зак припряно си напомни, че техният брак не бе предвиден да продължава безкрайно.

— А сега последното нещо, което исках да ти кажа. Когато записах акциите в „Хадърли Пасифик“ на името на двете си дъщери, аз поставих едно условие. Всяка от тях трябва да подпише брачен договор с бъдещия си съпруг. Може би звучи ужасно, но аз искам ти да подпишеш документ, в смисъл че при евентуална раздяла със Сара — да пази бог! — тя запазва правата си върху цялото си състояние. А по време на първите пет години от брака ви всичките й пари ще бъдат на нейно име. Никакви съвместни сметки, нищо такова. Не искам да си мислиш, че съм прекалено мнителен, какъвто не съм. Но нашият семеен адвокат ме накара да му обещая, че ще постъпя именно така. В края на краищата не вреди човек да бъде предпазлив.

— Точно така! Много правилно. Предпазливостта е важно нещо — запелтечи Зак. Усети, че му се гади, и се притисна към парапета, за да скрие треперенето си. Слънцето, птиците, кулата, замъкът се завъртяха пред очите му. Нима всичко бе отишло нахалост? Цветята, вечерите заедно, ухажването, сватбата? Колкото и да му се виеше свят, Зак по-скоро би минал по въже между кулите на Овъндън Хаус, отколкото да подпише брачен договор, но нямаше никакъв друг избор, освен направо да отмени сватбата. Затова бавно кимна в знак на съгласие.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против?

— Разбира се! Ако ти не се бе сетил, аз щях бездруго да повдигна въпроса. Като твой съветник мой дълг е да се грижа за финансовите ти интереси.

Виконтът се усмихна под мустак. Не бе очаквал, че ще му се падне такъв разбран зет. Зак се питаше колко бързо ще се добере до най-близката тоалетна. Имаше нужда да повърне.