Хари Бингам
Наследството на Градли (80)

9

Матю натисна няколко клавиша и на екрана на компютъра се появиха имената на всички облигации, с които търгуваше — целият му портфейл. Не че му бе нужно да проверява. Интересуваха го само облигациите на „Уестърн Инструмънтс“, а той знаеше позицията си наизуст. Цените на облигациите леко се бяха повишили след един период, в който фирмата се бе справяла не чак толкова зле, но дефицитът си оставаше. Да продава или да не продава?

Това дори не беше въпросът. Матю бе загубил вяра в Дрейпър. Фиона бе права — на тоя човек сигурно всяка година му се явяваха десетки такива възможности, а правеше постъпки за закупуване на някоя голяма фирма не повече от веднъж на три-четири години. Да разчиташ, че някоя компания ще бъде погълната в точно определен период от точно определена друга компания, е като да сложиш парите си на най-слабия кон в надбягването, за който залозите са 30–1. Шансът да спечелиш е минимален, но печалбата си струва. Борсовите игри обаче не са конни надбягвания. Това, което може да е вълнуващо в спорта, е безумие в търговията с ценни книжа.

Телефонът иззвъня. Един клиент се интересуваше да продаде малко облигации на Ай Би Ем, а търсеше нещо „с по-висока номинална печалба“. Матю случайно имаше нужда точно от облигации на Ай Би Ем, за да затвори една позиция, та можа да му предложи добра цена. Клиентът веднага потвърди.

— Случайно да се интересуваш от „Уестърн Инструмънтс“? — попита небрежно той, преди да затвори. — Моята позиция е доста дълга, та мога да ти ги дам с четвърт процент по-ниско от пазарната цена.

— „Уестърн Инструмънтс“ ли? Ти сигурно се шегуваш. Добре, ще си помисля и ще ти звънна.

След четвърт час клиентът се обади отново. Бе решил да купи. Матю потвърди предложената цена и му продаде всичките облигации, които имаше. Със смесица от съжаление и облекчение започна да попълва фиша.

Матю продаде облигациите по седемдесет и осем цента за долар, при което загубата му вече възлизаше на милион и четвърт. Първата година от кариерата му бе на път да се провали съвсем, но хубавото бе, че успя да се отърве, като при това научи много неща за професията.

И все пак оставаше План „Б“.