Хари Бингам
Наследството на Градли (61)

4

Джордж откри Дейвид Балард както винаги на мобилния телефон. Той много пъти се бе питал дали от застрахователната компания знаят за навика на Балард да шофира по виещите се шосета на Йоркшър със 120 километра в час, докато едната му ръка държи телефона.

— Дейвид? Джордж е на телефона. Джордж Градли.

— Джордж, ти ли си? Ами че ти си почнал да говориш като истински йоркшърец. Да можеше да се чуеш!

— Чакай бе, аз не съм ли роден и израсъл тук?!

— Е, да, ама повече ти отива итънско произношение, костюм „Армани“, тен през зимата… Нищо, аз и така те харесвам.

Беше доста странен комплимент, но Джордж не се засегна.

— Благодаря, макар че не за това ти се обаждам. Имам да ти казвам нещо.

— Я чакай малко! — Джордж чу в слушалката неистово свирене на гуми. — Прощавай, един камион за малко да ме отнесе на завоя. Карат като луди, не се съобразяват, че има и други хора на шосето. Та какво разправяше?

— Дейвид, намали малко и ме чуй. Не можем да ти върнем заема. Пред фалит сме.

Банкерът не отговори нищо. Джордж дори си помисли, че връзката им се е разпаднала. Интересно, каза си той, уж само на два процента от територията на страната няма покритие, а всичките му събеседници са все в тия два процента.

— Добре — проговори най-сетне Балард. Този път гласът му звучеше сериозно, едва ли не тържествено. — Отбих колата и те слушам. Надявам се, че не си правиш шеги с мен.

Джордж повтори казаното, този път по-бавно, и с няколко думи обясни проблема.

— Пак не те разбирам — оплака се Балард. — Да кажем, че тази година не изкараш нито пени печалба. Важното е, че фабриката работи, че се съживява. Ако не сега, догодина ще стане печеливша. Какъв ти е проблемът?

— Проблемът е, че аз нямам време да я чакам. А ако си тръгна сега, все ми е тая кога ще почне да печели пари.

— И защо ми разправяш всичко това? Искаш още днес да си поискам заема, да ти спестя мъките, така ли?

— Ако искаш да ми помогнеш, има един начин.

Джордж изложи накратко идеята си. Балард го слушаше внимателно. Зададе няколко въпроса, на които Джордж отговори кратко и по същество. Накрая Балард отсече:

— Случайно имам среща с тях идната седмица. Те са едни от най-големите ми клиенти, но са малко дръпнати, така че не се надявай много.

— Но все пак ще опиташ, нали? — каза Джордж. Това не бе толкова въпрос, колкото констатация. — Чудесно, благодаря ти. И не забравяй едно нещо, Дейвид. Аз съм вложил в тая фабрика една лира, а ти — половин милион.