Хари Бингам
Наследството на Градли (59)

2

Скот Питърсън, който вече работеше като дилър на държавни облигации и, както и Матю, бе член на звено за малки фирми, пресече залата. Явно искаше да говори с Рик и Алан, както двамата с Матю правеха по много пъти на ден.

Този следобед в нишата на Рик и Алан имаше и трети човек. Беше жена — със среден ръст, около трийсетгодишна, с бяло като порцелан лице, обкръжено от дълга, тъмна коса. Самото й лице можеше да мине за красиво — с правилни черти, продълговато и изящно — но нещо сякаш не му достигаше. Липсваше женски чар, оная миловидност и приветливост, която предразполага. Иначе жената явно беше в превъзходна форма — както здравословно, така и в смисъла, който най-много вълнуваше Матю. Очевидно бе, че заема някаква ръководна длъжност, както и че постът й е тъкмо по мярка.

Питърсън озари и тримата с широката си калифорнийска усмивка.

— Здравейте, Рик, Алан — поздрави той колегите си. После подаде ръка на дамата: — Скот от Отдела за държавни облигации, много ми е приятно.

Ръката му остана да виси във въздуха. Жената го погледна, не каза нищо и продължи разговора си с Алан и Рик. Скот Питърсън бе озадачен. Там, където бе израсъл, хората не се държаха така.

— Нали не възразявате да ви прекъсна за секунда? Имам да доизясня някои неща с Рик.

Това бе напълно легитимна молба. Всеки дилър е длъжен непрекъснато да се съветва със сътрудниците си. Борсовият етикет допуска прекъсвания и никой, от Дан Креймър до последния чистач, не може да изисква от околните да го изчакват, докато си довърши разговора. Рик и Алан обаче не реагираха. Очите им бяха приковани в жената, която стана от стола си. Нишата, където се намираха бюрата им, беше върху нещо като подиум, леко издигнат над нивото на залата. Стъпила върху по-високата повърхност, жената беше на ръст точно колкото Питърсън.

— Можеш да ме прекъснеш, но първо трябва да ми целунеш краката.

Питърсън се усмихна. Това бе по-скоро нервен тик на човек, който не знаеше как да постъпи. Никога не се бяха отнасяли така с него. Той погледна към Алан и Рик, но лицата им бяха напълно безизразни. От тях не можеше да очаква помощ. Засмя се.

— Защо не! Но първо имам да говоря с Рик.

Пристъпи напред, но тя прегради пътя му.

— Сериозно говоря. Наведи се и ми целуни краката.

По-нататък нещата се развиха със светкавична бързина.

Скот Питърсън може би реши, че всичко е на майтап, пък и с какво можеше да го застраши една жена метър и шейсет и пет? Той вдигна крак, за да я заобиколи. Преди още да е стъпил както трябва върху подиума, ръката й се стрелна напред. Тя го сграбчи здраво между краката и го дръпна към себе си.

— Целувай!

Ръката извиваше, стискаше и дърпаше. Без да бъде кой знае колко атлетична и мускулеста, жената очевидно бе в превъзходна форма. Кокалчетата на пръстите й побеляха от силата, с която стискаше. Устните на Питърсън се мърдаха, но от устата му не излизаше разбираем звук. По-скоро с лице, отколкото с думи, той даде да се разбере, че капитулира.

— Добре, целувай тогава!

Краката й бяха стъпили на подиума на около метър и половина под треперещите устни на Питърсън. Без да пуска жертвата си, тя раздруса ръка. Скот Питърсън беше едър момък, но тя го бе стиснала така, че тялото му се движеше заедно с ръката й, както марионетка следва ръката на кукловод.

По лицето му нямаше и следа от обичайния тен, бе станало пепелявосиво. Като се давеше и задъхваше, Питърсън започна да се навежда надолу. Тя не отпускаше хватката и за да стигне с уста краката й, той почти се провеси надолу с главата. Накрая устните му успяха да стигнат целта, криво-ляво целунаха едната обувка и жената разтвори ръката си. Питърсън се строполи на пода като вол в кланица.

— Благодаря — каза жената. — Рик е на твое разположение.

Посинял и полузадушен, Питърсън успя да се изправи на колене. Все още не схващаше напълно какво го бе сполетяло. Може би, ако имаше възможност да види лицата на дилърите, събрани в полукръг да гледат, щеше да разбере — както се бе досетил Матю — че представлението не се изнасяше за пръв път. След като се съвзе достатъчно, за да може да ходи, Питърсън закуцука към тоалетната. Рик можеше да почака.

— Това пък какво беше? — извърна се Матю към Сол Розентал.

Той бе чувал за всякакви отклонения от колегиалната етика през 80-те години, за извращения между колеги, станали възможни поради опиянението от внезапния икономически бум. По онова време издевателствата на ветерани над новопостъпили бяха не само допустими, но почти неизбежни. Ала всичко това, поне на теория, би трябвало да е минало в края на 90-те. Фирмите бяха станали по-дисциплинирани, съдилищата по-бдителни.

— Не е ли страхотна? — захили се Розентал. — Това е Фиона Шепъртън. Изпълнителен директор в отдел „Продажби“. Голяма фурия! Началниците все я мъмрят, но досега никой от жертвите й не се е оплакал официално, а фирмата има нужда от нея. Така че прави каквото си иска.

— Божичко! — Матю забеляза, че докато траеше сцената, несъзнателно бе стиснал крака. Розентал видя това и се изкиска.

— Фиона на практика е началник на Ал и Рик, тъй че ще ти се наложи да се запознаеш с нея. Повярвай ми, може да изглежда голям чешит, но иначе е сладурана. Обича дребни, пухкави животни. Обожава децата. Просто е развила някакво отношение към младшите дилъри. Ама ти не се бой, досега не ми е известно да е причинила някому трайни увреждания. Освен това е изключителен професионалист.

Матю нямаше никакво желание да пробва колко краткотрайни биха били евентуалните увреждания, причинени от Фиона Шепъртън, но Розентал бе прав в едно: тя бе шеф на Ал и Рик, следователно му се налагаше да се запознае с нея. Тъкмо сега бе сгоден момент да се представи на Великия кастратор.

С бележник и калкулатор в ръка Матю се запъти към нишата на Рик и Ал. Шепъртън седеше на мястото си в същата поза, както когато за пръв път я забеляза. Матю се опита да придаде на лицето си израз на делова забързаност. Искаше тя да си мисли, че не е забелязал сцената с Питърсън. Тактиката му бе да използва елемента на изненада. Когато стигна до нишата, Матю се обърна направо към нея:

— На ваше място не бих си губил времето с тия мърльовци — каза той, като посочи Рик и Ал с пръст. — Хабер си нямат от нищо.

— А ти имаш ли? — запита Фиона, без да се усмихва. Матю се мислеше за подготвен, но усети как го побиха тръпки.

— Е, че как! Приятно ми е, Матю Градли, дилър съм на корпоративни облигации и работя с тия двама клоуни.

Протегна ръка, но тя не се здрависа с него. Той попита може ли да ги прекъсне за миг. Тя едва забележимо се подсмихна. Втора жертва за половин час. Погледна надолу; и двете му ръце бяха заети.

— Моля, заповядай — каза тя. — Но първо ми целуни краката.

Както бе стъпила на подиума, лицата им бяха на едно ниво. Матю пристъпи към нея. Отделяха ги няколко сантиметра. Той поклати глава.

— Няма!

Фиона бе бърза, но той я изпревари. Когато ръката й се стрелна напред, Матю пусна бележника и калкулатора на пода и я сграбчи за китката. За жена бе доста жилава, но ръката на Матю беше като менгеме. Тя видя, че няма шансове, и престана да се съпротивлява. Без да пуска ръката й, Матю се пресегна за другата и ги стисна и двете в желязна хватка. После със свободната си ръка я повдигна през кръста, препъна я и я тръсна на бюрото на Рик. Докато я влачеше, за момент се сети как бе вдигал на ръце Софи и болката от спомена го преряза като с нож.

— Всъщност, като си помисля, май ще взема наистина да ти целуна краката!

Той се поклони комично, вдигна крака й на няколко сантиметра от устата си и се престори, че го целува. Фиона Шепъртън, изпълнителен директор, лежеше безпомощно на бюрото. Чуха се аплодисменти. После Матю сякаш забрави напълно за нея, наведе се към Алан и двамата започнаха да се съветват. На няколко пъти Фиона ги прекъсна с уместни предложения и уточнения. За човек, току-що завърнал се от едномесечен отпуск, познаваше отлично състоянието на пазарите. Алан одобри идеята на Матю и го помоли да калкулира цените. Матю се приготви да си ходи.

— Разбрано, Алан. Ще имаш цените след малко. — После се обърна към Фиона: — Приятно ми бе да се запознаем. И благодаря за съветите.

— Удоволствието бе изцяло мое — отвърна му тя с тъничката си усмивка.

Матю се върна на бюрото си сред възторжените викове на колегите, които се струпаха да го поздравят. Размножителните му способности бяха останали незасегнати, но не знаеше дали в лицето на Фиона Шепъртън трябва занапред да вижда враг или приятел. Скоро щеше да разбере.