Хари Бингам
Наследството на Градли (51)

9

Ежегодното Британско мебелно изложение е най-големият форум на тази индустрия. Малки и големи производители излагат най-новото си производство и се опитват да привлекат потенциални купувачи. Щандовете са специално аранжирани, за да привлекат погледите и на случайни зяпачи. Много експозиции са тематични: някои щандове са проектирани да наподобяват пустинен пейзаж, други — надраскани с графити перони на метрото. Тази година например един щанд бе построен под наклон — идеята бе балната зала на „Титаник“. Накъдето и да се обърнеше човек, виждаше само мебели, продавачи и ценоразписи.

Разбира се, „Гисингс“ не можеха да си позволят огромен щанд в главната изложбена зала. Бяха им стигнали парите за нещо като преградена стаичка доста встрани, до един от коридорите. Джордж се опитваше да си дава кураж, но се оказа, че повечето им посетители са заблудени граждани, търсещи тоалетната.

Не че продукцията им беше лоша — тъкмо обратното. Традиционните им серии бяха значително осъвременени и изглеждаха доста актуално, при това на конкурентни цени. Без съмнение обаче гвоздеят на колекцията им бе новата серия „Яркост и красота“. Дори и сред огромното разнообразие на изложението мебелите „Яркост и красота“ напълно оправдаваха името си. Бяха модерни, хващаха окото, а бяха и смешно евтини. С една дума, трябваше да се харчат като топъл хляб.

— Нещо ново? — Джордж току-що се бе върнал от обиколка из другите щандове.

— Нищо. Няколко запитвания, но нито една поръчка — отвърна Джоузефин. Джордж я бе помолил да присъства на изложбата, един вид за късмет и украшение. Вал също се въртеше наоколо, разбира се, и тавата й бе истинска енциклопедия от цени, размери и технически данни, но за красота не ставаше и дума, докато Джоузи с изисканата си бутикова рокля можеше да направи чест на далеч по-престижно шоу.

— Първия ден винаги е затишие — успокои ги Вал. — Купувачите първо оглеждат, после поръчват.

— Затишие, ама чак пък толкова? — обади се Джордж. Никой не отговори. Прекрасно разбираха, че затишието не предвещава нищо добро.

Влязоха още посетители; някои изглеждаха искрено учудени, че „Гисингс“ участва и тази година.

— Чухме, че сте свили байрака. Ново ръководство, а? Вие ли сте директорът? Е, наслука! Последния път Том Гисинг разправяше, че нещата никак не вървят.

Никой не искаше да поръчва от фирма, която има всички шансове да рухне, преди да е изпълнила поръчката. Джордж поседя още час, после намали и без това ниските цени с процент.

— Стоката ви наистина изглежда страхотно — каза Джоузи. — Сигурна съм, че ще поръчат.

— Дано. Благодаря все пак. Да, нещата ни са хубави — отвърна той. — Благодаря ти, че дойде. А ти как си? Как е мама? Извинявай, не се сетих да попитам.

— Ами никак не е леко — въздъхна Джоузи. — Мама спря да се подобрява, сега се чудя откъде ще намеря пари за гледачка. Съветват ме да я дам в старчески дом, но по-скоро бих умряла.

— Разбира се, само това не! Ех, Джоузи, де да можех да ти помогна, но засега не вземам дори заплата. — Джордж унило извади портфейла си. В него имаше около четирийсет лири, заем от Вал. Той се поколеба, после подаде парите на сестра си. — Ще ти дам още, когато мога. Ако нещата съвсем се спекат, винаги мога да продам фирмата. Ще се хвана някъде на заплата.

— Не се излагай! — сряза го Джоузи. — Внимание, купувач!

Джоузефин се надигна от мястото си с подкупваща усмивка, но се оказа фалшива тревога — група посетители търсеха тоалетната. Докато Вал ги упътваше, Джордж и сестра му играеха на крави и бикове на гърба на ценоразписа. Преваляше пладне, а не бяха продали нищо.

Тогава стана чудо. На хоризонта внезапно се появи Кики с вечната си свита от красиви млади хора. Кремавата кашмирена рокля зашеметяващо контрастираше със свежия й тен. Върху чипото си носле бе надянала очила „Армани“ със златни рамки.

— Жорж, скъпи, защо крие от мене в таз малък стая? Много ексклузив, не? Харесва мой нови очила? Купила да изглежда делова. Аз много предприемчива дама, не?

В скъпите рамки явно бяха монтирани стъкла без диоптри. Кики си беше добре със зрението, а очилата не й придаваха по-предприемчив вид от вечерна рокля „Версаче“. Джордж й бе оставил съобщение на телефона със слабата надежда да се видят на чай или нещо такова, но тя не му бе отговорила. Въпреки връзката си с Вал той все още копнееше по нея, но съзнаваше, че пътищата им са разделени.

— Кики! — провикна се Джордж. — Смаян съм. Колко мило от твоя страна.

Той я запозна с Джоузи и Вал; по лицето на последната бе изписано какво мисли за посетителката. Междувременно тайфата от красиви млади хора се скупчи около мебелите на „Гисингс“, като не остана място за истински купувачи.

— Но, Жорж, разбира се, дошла. Мой папа търси ново бюро и аз искала него направи подарък на рожден ден. Само че той обича антикварни мебел „Луи Кенз“. Аз боя се, че тез тук мебел не подхожда. Жорж, къде тук тоалетни? Добре, че потърсили ги, иначе никога нямало намери тебе.

— Не сте единствените. Затова не можем да продадем нищо — хората не идват при нас да купуват, а да търсят тоалетната.

Почувства се глупаво, с вайкане само щеше да прогони Кики, но не издържаше повече. Тя тържествено пое към тоалетните, следвана от свитата си. Свръхбогатите са като стадни животни, поотделно за нищо не ги бива, помисли си Джордж. Стана му мъчно. Няма бюра „Луи Кенз“. Няма Кики. След четвърт час реши, че си е тръгнала, без да му се обади. Сигурно се е сетила, че е канена някъде на бал или има проба на нова рокля. Лошото му настроение се засили и дори всеотдайната Вал не бе в състояние да му помогне.

Кики обаче се върна. При това не с празни ръце — бе награбила половин дузина бели пластмасови табелки с надпис „Тоалетна“. Сподвижниците й също влачеха трофеи — сигурно бяха опоскали сградата като скакалци.

— Жорж, извинява, че забавила се. Много от тез табелки били твърде високи и не могла смъкне отведнъж. Дали не постъпили лошо, като взели? Не-не, тез табелки без туй не върши работа. Или може би трябвало сложи тях обратно? Може би постави тях така, да сочи насам, към таз ужасна стаичка? Ама тук наистина ужас. Много неуютно. Разбираш, аз и без това нямала много време посети, а толкоз време вече загубила. Сега тръгва вече, а тез табелки остави тука. Те и без това не особено чисто, а моя рокля съвсем нов, днеска купила.

След една последна целувка Кики изпърха като лястовица от помещението. Джордж и Вал сритаха табелките под щанда. Скоро щандът започна да се изпълва с хора; повечето търсеха тоалетната и ругаеха лошата маркировка. Джордж им съчувстваше, но за съжаление не бе в състояние да ги упъти. За пръв път щандът на „Гисингс“ се оживи. Някои с възхищение коментираха експонатите, а Джордж и колегите му веднага се притекоха с оферти и ценоразпис. Не всеки път се получаваше, но полека-лека потръгна. Заприиждаха поръчки и на Джордж започна да му олеква.

Вечерта Джордж, Вал и Джоузефин заедно посетиха Хелън в къщата й в Кинбърн. Джордж остана да спи с Вал в някогашната си стая, но се чувстваше някак неловко. В Йоркшър беше друго, но тук, в семейния дом, в присъствието на майка му и сестра му, такова афиширане на връзката им го плашеше. Добре, че поне Дарън и Дейв, които бяха дошли на изложението да помагат при подреждането на щанда, не бяха сега там да ги видят. Бяха отседнали в Брикстън при стар приятел на Дарън „от когото купувах дрога навремето“, както на драго сърце поясни той. Двамата буквално се бяха съсипали от работа, за да приключат до откриването, та Джордж им даде ден-два отпуск да се посъвземат. Заслужаваха много повече.

Вечерта бе тягостна за всички. Отначало Хелън изглеждаше добре, контролираше движенията си и говореше ясно, макар и леко да фъфлеше.

— А, Джордж — каза тя, като погали Вал по ръката. — Това годеницата ти ли е? Браво, скъпи. Както казваше мама, където живееш, оттам си вземи булка. Аз тъй направих и… — Мислите й я отведоха в нежелана посока и Хелън заплака. Джордж така се сконфузи, че не забеляза Вал, която се бе навела напред и притеснено, цялата изчервена, обясняваше нещо. До края на вечерта Хелън остана в полудрямка, убедена, че Вал и Джордж са сгодени и ще се женят.

Преди да си легнат, Джордж спря Джоузи на стълбата.

— А, ъъъ, за утре… По отношение на облеклото, искам да кажа… Дали не би могла… просто така… — Той се сепна засрамен. Не се решаваше да предложи такова нещо на сестра си.

Отгатнала мислите му, Джоузи се разсмя.

— Нещо по така, а? Късо, тясно, секси?

— Ка-какво? — заекна той.

— Минижуп, високи токове, бюстие, ярко червило? — изреди Джоузи, като броеше на пръсти.

— Ако може… Би било добре.

На другата сутрин Джоузи беше издокарана като за среща с главния редактор на „Сън“. Късо. Розово. Прилепнало. Секси. Този ден, колчем някой влизаше да пита за тоалетните, тя отговаряше, че не знае къде са, но не би ли желал господинът да огледа нещата? Господинът нямаше нищо против. Джоузи се навеждаше напред да заостри вниманието на госта върху някой скрит детайл, а гостът, изцъклен и запотен, се заглеждаше тъкмо в скритите детайли. Накрая сядаха, гостът отпиваше от евтиното шампанско и слушаше разсеяно цените, които Джордж декламираше в ухото му. Видяното му бе харесало, нямаше нужда от повече убеждения.

Още сутринта успяха да сключат толкова сделки, че Джордж вдигна цените с десет процента. След обяда, когато много хора се насочиха към тоалетните, бизнесът им се разрасна още повече. На следващата сутрин се оказа, че тоалетните от отсрещната страна били запушени с гипс — дали някой немирник не си бе направил шега? — та целият трафик минаваше през техния щанд.

Прииждащите тълпи насърчиха Джордж да вдигне цените с още пет процента. Хората продължаваха да купуват. Някои от тях вече бяха чули от други, че „Гисингс“ предлага добра стока на конкурентни цени. Този ден продажбите им се удвоиха в сравнение с предишния. Дойде журналист от „Фърничър Тудей“ — библията на мебелната индустрия, за да вземе интервю; материалът му щеше да носи заглавие „Възкръсването на един мъртвец“. Джордж го увери, че фирма „Гисингс“ е напълно рекапитализирана, че страхът от фалит е вече в миналото. За да купуват, хората имат нужда от доверие. Журналистът клъвна въдицата и дори похвали изделията на фирмата. Джордж беше на седмото небе.

На следващия ден имаше лек спад. Организаторите на изложението бяха отворили временни тоалетни до главния вход, с което хаосът, предизвикан от нашествието на Кики и тайфата й, понамаля. Все пак и този ден обемът на продажбите почти достигнаха рекорда на предишния, при това по новите, завишени цени.

На път за вкъщи тази вечер всички бяха в повишено настроение. Дарън караше. Преди да му разрешат, се бе заклел, че има шофьорска книжка. Пресмятаха поръчките и умуваха как ще ги изпълнят. Щяха да се поозорят наистина, но това да им бяха проблемите! Когато спряха да заредят и изпият по чаша чай на една бензиностанция, Дарън попита Джордж:

— Абе, коя беше оная френска кокона, дето ни заговори оня ден на улицата?

Изглежда, Кики бе познала фирмата на Джордж върху камиона и се бе нахвърлила върху нищо неподозиращите Дарън и Дейв с някаква напълно изчанчена история за надписи на тоалетни и дупки в подметките. Джордж отклони въпроса — не искаше Вал да знае прекалено много. Имаше и още една подробност; когато товареха нещата си за обратния път, Джордж намери в каросерията празни торби от цимент, които не бе забелязал преди. Тази Кики ще се окаже по-предприемчива, отколкото я мислех, каза си той.

Качиха се в камиона, засилиха радиото докрай и отново поеха на път. Джордж затвори очи и задряма. Присъни му се Кики.