Хари Бингам
Наследството на Градли (49)

7

В аудиториите на военните академии „Уест Пойнт“ в Съединените щати и „Сандхърст“ във Великобритания се изучава изкуството на войната. Курсантите тръгват по стъпките на Ханибал и Наполеон, Цезар и Айзенхауер, Марлбъро и Грант. Разиграват се сценарии, в които Уелингтън е победен при Ватерлоо, а битката при Гетисбърг се обръща в полза на Юга. Най-важното, там се научаваш как да запазиш кураж пред лицето на врага, сред падащите бомби и избухващите снаряди — едно качество, без което на бойното поле си безполезен и излишен като стар чадър.

Следващите два месеца от стажа на „Мадисън“ наподобяваха практиката в „Уест Пойнт“ — битка в реални условия. Матю бе зачислен като помощник на един от старшите дилъри в нюйоркския отдел за корпоративни облигации. „Големият му брат“ бе един печен кореняк нюйоркчанин на име Сол Розентал, на когото по ранг се полагаше отделен кабинет, но от заетост не му бе останало време да седне в него. Розентал познаваше пазарите като стара любовница. Той бе идеалният учител.

Целта на Розентал не бе да прави живота на Матю лесен. През повечето време той сякаш забравяше напълно за него, гледаше си работата и не му обръщаше внимание. Матю нямаше нищо против. Докато работеше, Розентал непрекъснато, сякаш на себе си, ръсеше саркастични коментари по събитията на деня. Матю си мълчеше, слушаше и попиваше всичко. Само от време на време задаваше по някой въпрос, който рядко получаваше отговор.

Матю следваше Розентал по петите и се запознаваше с всички, които старецът заговаряше. Повечето от бъдещите му колеги се отнасяха топло към него и с готовност му предлагаха помощ и съвет. Матю се здрависа с безброй хора и запомни десетки имена. Той така неотлъчно следваше шефа си, че на няколко пъти влезе подир него в тоалетната. В края на краищата облекчаването на част от телесните нужди не пречи на хората да говорят.

Работата му помагаше да забрави болката, но такова облекчение беше нещо като аспирин за ампутиран крак. Софи му липсваше отчаяно и непрекъснато, с всеки изминал ден раната в душата му ставаше все по-дълбока. Той нямаше нито телефон, на който да й позвъни, нито адрес да й пише. Не знаеше и каква реакция да очаква, ако се свърже с нея. Понякога сънуваше, че се оправдава. Най-често молеше за прошка и призоваваше Софи да се върне при него. В будно състояние съзнаваше, че това е невъзможно. Софи си бе отишла от живота му завинаги.

На всичко отгоре се оказа, че е направил сериозна грешка, за която сега плащаше скъпо. Старшите дилъри, наблюдавали последната игра, бяха впечатлени. Най-старшата — Мария Ернандес — лично се бе застъпила пред Дан Креймър да назначат всички кандидати, показали изключителни способности. Лъва на Уолстрийт прие без колебание. „Нашите акционери трябва да знаят, че в решителни моменти сме способни на решителни стъпки. Назначаваме най-добрите и гледаме да ги задържим, нали така?“

Така и стана. Матю, Скот Питърсън, Карен Онсли, Хайнц Шифер и Фуджимото Такако получиха предложения за работа. Диего Бурели и Адам Камбъл поеха обещаните постове в Буенос Айрес и Лондон. За принцеса Фарещи Ал Шахрани, която се бе класирала предпоследна, бе разкрита специална длъжност за маркетинг и реклама в един от близкоизточните клонове. Нейната кариера никога не бе зависила от изпитни резултати.

Кадровиците на „Мадисън“ съжаляваха само за едно — бяха се надявали да вземат на работа Софи Клемансо. Ернандес бе заявила със съжаление: „От една лоша сделка не следва, че си лош дилър, а с изключение на оня гаф, Софи Клемансо беше отлична студентка.“ След неколкоседмични напразни опити да се свържат с нея накрая се отказаха. Матю си остана с горчивата мисъл, че предателството му се бе оказало напразно.

За да забрави черните си мисли, той се впусна в работа. На американския пазар на облигации играят един милион инвеститори, всеки от които си има своите грижи. Хиляда непрестанно изменящи се фактори определят отношението им към пазара, а от това отношение зависи движението на милионите облигации. Ако Матю искаше да е в състояние да предвиди поведението на всеки отделен инвеститор спрямо ценните книжа, той трябваше да анализира няколко трилиона пермутации.

Ако се оплакваше от нещо, то със сигурност не бе скука.