Хари Бингам
Наследството на Градли (143)

12

Джоузефин седеше от едната страна, Матю от другата, а майка им по средата. Хелън придремваше, уморена от вълнение покрай внезапното появяване на Матю.

— Как е мама? — запита той.

— Тревожа се за нея. Струва ми се, че затъва все по-дълбоко. Опитах се да й увелича дозата антидепресант, но трудно понася страничните ефекти. Просто не знам какво да правя.

Докато говореше, Джоузи не спря да гали ръката на майка си, която блажено се отпусна в креслото и заспа дълбоко.

— И аз не знам какво да ти кажа, Джоузи. Във всеки случай, донесъл съм ти нещо, което може да ти помогне. Съжалявам, че го правя едва сега.

Матю подаде на сестра си затворен плик.

— Какво е това?

— Малка част от онова, което ти дължа за последните три години. Ще ти дам много повече, само почакай още малко.

Джоузи изгледа брат си и отвори плика. Вътре имаше чек за 10 000 лири, с дата и подпис.

— Това значи ли, че вече си спечелил милиона? Или може би си се отказал? — Очите й го гледаха изпитателно. — Спечелил си го. Господи, наистина си го спечелил! Матю, ти успя!

Матю не можеше повече да крие радостта си. Той прегърна сестра си и я целуна.

— Джоузи, толкова съм щастлив! Заради мен самия, разбира се, но също и заради теб. Баща ни се отнесе ужасно с теб, а през последните три години… Ти си истинска светица. Скоро всичките ни проблеми ще се решат. Ще можем да наемем на мама най-добрата гледачка, да й осигурим най-добрите грижи, които могат да се купят с пари. А ти ще се запишеш да следваш или ще се преселиш в Южна Франция — каквото ти душа иска! Този чек е само аванс, истинските пари тепърва идват!

Джоузефин погледна чека. Една нищо и никаква хартийка, а се равняваше на заплатата й за осем месеца.

— Това е страхотно! Много ти благодаря. И честито.

— Нищо толкова не съм направил. Но какво ти е? Изглеждаш ми тъжна.

Джоузефин държеше чека с два пръста, сякаш беше някакъв рядък куриоз. Очите й се бяха насълзили.

— Няма нищо, само дето си мислех, че би могъл да ни помогнеш много повече и с по-малка сума, но по-навреме.

— Знам, че не ти беше леко, Джоузи. Ала сега трябва да гледаме напред. Почакай да видиш колко различно ще се почувстваш, като усетиш свободата на парите. Изведнъж ще забравиш за трите тежки години.

— Няма да съм чак толкова свободна, колкото си мислиш. Казваш да осигурим на мама най-добрите грижи, които могат да се купят с пари. За твое сведение, Матю, най-добрите грижи не могат да се купят с пари! Това са моите и твоите грижи, грижите на Зак и на Джордж. Мама има нужда от децата си, Матю. Можеш да бъдеш богат колкото си щеш, това не те освобождава от грижи за майка ни.

— Знам, но парите са голяма помощ. Успокой се, моля те. Можеш да напуснеш работа още утре. Иди на почивка, прави, каквото душата ти иска.

— О, не! Не мога да зарежа всичко. Поне засега.

— Ама защо? Защо да не можеш? Какъв е смисълът да се мъчиш? Това са само десет хиляди, но все ще ти помогнат на първо време, а само след няколко месеца ще получиш една четвърт от наследството.

— Колкото и да ти се струва смешно, аз също си имам своята кариера.

— Кариера ли? Ти смяташ да се занимаваш с компютърно програмиране и да креташ на една заплата, когато в банката имаш милиони? Само не ми казвай, че и ти си като ония ненормалници, дето печелят милион от лотарията, а продължават да мият прозорци.

— Аз не съм компютърен програмист. За мен това е само хоби. Всъщност аз…

— Няма значение, за какво ти е изобщо да работиш?

— Ти самият няма ли да продължиш да ходиш на работа?

Матю вдигна рамене. Още не бе мислил сериозно по въпроса. Отначало си бе казал, че ако наследи парите на баща си, ще си купи яхта и година-две ще обикаля из Карибско море, но напоследък не бе толкова сигурен, че желае точно това. Той в никакъв случай не искаше да се разделя с Фиона, а, от друга страна, не вярваше, че тя ще зареже кариерата си. Той също обичаше работата си. А сега, след като нямаше повече да се притеснява за милиона, щеше да я обикне още повече. Може би щеше все пак да продължи да работи, но не това бе въпросът. На първо време просто искаше да се порадва на успеха.

Матю имаше основания да е много доволен. Всичко се бе развило по план въпреки огромния риск. Най-трудната част бе да открадне облигациите от трезора, оттам нататък всичко тръгна по мед и масло. Получи заема без никакви спънки. Това, че се бе сетил да запише телефонния разговор с Билиъл, бе гениална идея. Матю се бе страхувал, че оня мошеник ще се опита да го измами, но откакто знаеше, че има гласа му на касета, Билиъл бе станал кротък като агънце.

Матю го инструктира да вложи всичките пари от заема на Лондонската фондова борса в акции на една фирма производител на играчки „Хипети Хоп“. Затънала в дългове, фирмата бе на ръба на фалита. Банките кредиторки преговаряха помежду си, както и с напълно обърканото й ръководство, за да намерят някакъв приемлив начин да я задържат на повърхността. За повечето хора би било лудост да вложат дори пени в такава фирма. Но Матю не беше като повечето хора. Той бе направил инвестицията малко преди пазарът да затвори в понеделник вечер. Във вторник Отделът за несъбираеми дългове на банка „Мадисън“ започна да изкупува дълговете на фирмата. След като се сдоби с дванайсет процента от дълга, отделът публикува съобщение, с което обяви размера на своя дял и намеренията си да „използва цялото си влияние, за да реализира безспорния скрит потенциал на «Хипети Хоп»“. Посланието бе закодирано, но всички разбраха за какво става дума. „Мадисън“ владееше достатъчно голям дял от дълга на фирмата, за да сложи вето върху всякакви по-нататъшни преговори с кредиторите. Ако ръководството не изпълняваше стриктно всички нареждания, скоро щеше да бъде заменено с ново, по-сговорчиво. Пазарът на дългове реагира незабавно, последван от благоприятни промени и на Фондовата борса.

Матю бе купил акции в „Хипети Хоп“ в понеделник вечер при цена единайсет пенса за акция и ги продаде в четвъртък сутринта по тринайсет пенса за акция. Инвестицията му от пет и половина милиона лири стерлинги му донесе чиста печалба малко над милион.

Матю инструктира Билиъл да преведе цялата сума в голямата швейцарска банка и след това да закрие сметката му в „Суицърлънд Интърнешънъл“. Билиъл се опита да възрази, но не му бе оставен избор.

После Матю се обади на Цитхамер и го уведоми, че внезапно е променил намеренията си. Възнамеряваше да върне заема и да си получи обратно облигациите. Остатъкът от един милион лири трябваше да му бъде преведен по сметка в Лондон.

Цитхамер се изненада, но не прекомерно. Ексцентричността е една от привилегиите на богаташа. Беше четвъртък вечер и трезорът на швейцарската банка бе вече затворен, но Цитхамер обеща да му изпрати облигациите по куриер още на другата сутрин.

Настана утрото на следващия ден, петък. Матю трябваше да получи облигациите до края на деня, за да избегне една катастрофа, която щеше да го погуби.

В петък в Цюрих имаше мъгла и в продължение на два часа летището остана затворено. Матю усети как червата му се сплитат на възел от напрежение. После мъглата се поразсея и една от пистите започна да пропуска излитащи самолети. Куриерът с облигациите имаше билет за полета на Бритиш Еъруейс, но самолетът му се случи последен по реда на излитане. Половин час Матю преговаря по телефона с куриерската фирма. Накрая те неохотно се съгласиха да го качат в бизнес класа на един по-ранен полет за Амстердам, откъдето направи връзка и в два следобед кацна на Хийтроу. Оттам пакетът бе поет от местен куриер на мотоциклет, който го достави на ръка в два и четирийсет и пет.

Този следобед Матю работи твърде вяло. Умът му бе другаде. В шест отиде до тоалетната и завърза облигациите с ластик за пищяла си. Този път ги стегна здраво, за да не мърдат. В седем дойде време да затварят трезора. Матю вървеше по подземните коридори на две крачки зад придружителите си. Златото проблясваше, докато минаваше покрай стелажите с кюлчетата. „Оплакни си очите за последно — каза си Матю. — От днес и ти си богат.“ Облигациите в крачола му се притискаха силно до пищяла.

В залата за еврооблигации нещата протекоха твърде лесно. Матю остави другите двама да минат по една пътека, а той пое по съседната. В един момент се наведе да си върже обувката и измъкна облигациите от крачола си. Не бе особено умно като ход, но какво пък — никой нямаше да го арестува, задето е внесъл облигации в трезора. Пресегна се и ги пусна върху най-близкия стелаж. Още в понеделник щяха да ги намерят — разбъркани и не по местата им — и вероятно щяха да се зачудят, но какво от това? Нека ги броят, ако искат — ще видят, че всичко излиза. Ако пък започне следствие, ще се установи само, че няколко облигации не са си били на мястото.

Матю затвори вратата както обикновено, завъртя металните шайби за последен път, в кабинката за разпознаване блесна светкавица и звънна звънец и тежкият товарен асансьор бавно запълзя нагоре. И сега не го чакаше полиция, стражи с насочени автомати, съд и затвор.

Този ден Матю си тръгна от работа милионер. Само след броени месеци щеше да наследи още много милиони. Щеше да работи честно и почтено. Без повече кражби. Без борсови измами. Без вечните лъжи, шикалкавения и тревоги. Имаше прекрасна къща и божествена приятелка. С Фиона се бяха сближили повече от всякога, тя му имаше пълно доверие. Матю се надяваше, че не след дълго ще се оженят.

Той беше много, много щастлив. Идваше му да се втурне по покупки за себе си кола, за Фиона диамантена огърлица — но се въздържа. Зак сигурно също щеше да спечели своя милион. Една разлика от няколко хиляди лири в крайна сметка можеше да определи победителя. Единственото изключение щеше да бъде чекът за Джоузи. Матю разбираше, че никой не го бе заслужил повече от нея. Сега той се усмихваше благо на сестра си. Готов бе да се усмихне на целия свят.

— Какво ще направиш, с парите? — залита той. Приятно му беше да говори за пари.

Тя вдигна рамене.

— Не съм мислила по въпроса. А ти? Смяташ ли да разделиш парите с Джордж и Зак?

Матю се смути. Той с удоволствие щеше да даде на Джоузефин нейния дял от наследството на баща им. Ако някой си бе заслужил дела, това бе тя. Но на Зак и Джордж? Тримата се бяха състезавали помежду си, значи би било справедливо победителят да вземе всичко. Ако Зак или Джордж имаха намерение да разделят парите по равно, когато ги спечелят, във всеки случай не бяха споменавали нищо подобно пред Джоузи.

Освен това, ако Матю задържеше само една четвърт за себе си, или около десет милиона, той щеше да похарчи половината от парите за къщи, коли и така нататък и щяха да му останат някакви си четири-пет милиона в наличност. Сумата може отстрани да изглежда голяма, но всъщност не е. Да кажем, че вложите пет милиона лири при осем процента годишна лихва. Три процента се приспадат заради инфлацията, тъй като иначе сумата ще се свива с времето. Така че разполагате с влог от пет милиона, който носи петпроцентна лихва. Това са 250 000 годишно, 150 000 след удържане на данъците. Не е лошо, но не може да се нарече състояние. Толкова пари печели един преуспял счетоводител, среден адвокат или посредствен банкер. Не за това Матю бе положил толкова много усилия и поел всички рискове. Щеше да даде на братята си по нещичко, но преди всичко щеше да се погрижи за себе си. Кой можеше да го упрекне?

— Ще измисля нещо — каза той. — Но ти ще получиш своя дял, Джоузи. Не се бой.

Хелън Градли имаше частична пареза на лицевите мускули и сега тънка струйка лиги заплашваше да падне върху плика с чека на Матю. Джоузи нежно избърса устата й и я погали по ръцете. Крехкото тяло на възрастната жена се стегна за момент, после тя въздъхна в съня си. Някъде в помътеното й съзнание нещо й казваше, че дъщеря й е до нея.

Джоузефин почака, докато майка й се успокои. После тихо взе плика с лявата си ръка и го пъхна в джоба на джинсите си.