Хари Бингам
Наследството на Градли (122)

4

Коледа, е. Гъската е натрупала лой и се готви да поеме последния си земен път към фурната. Тя и многобройните й посестрими си казват, че по-добре оня Христос въобще да не се бе раждал.

Джоузефин и Хелън са в Овъндън Хаус за празниците. Джордж и Вал, Матю и Фиона също са дошли за ден-два, главно заради тях. Лорд и лейди Хадърли са безупречни домакини. Приемат новото си семейство като свое и никак не се смущават от болестта на Хелън. Нещо повече — Джоузи е забелязала, че както и преди, по време на сватбата, Хелън се чувства много по-добре на гости в замъка. В Овъндън Хаус има нещо, което я предразполага: Сега тя говори бавно, но отчетливо, ходи изправена, макар и с несигурна стъпка, и се чувства някак по-уверена от обикновено, сякаш духът й се е възвърнал. Само когато се измори, става разсеяна и не разбира какво й говорят. Все още забравя, че Зак и Сара са младоженците — мисли си, че са Джордж и Вал. Това я изпълва със задоволство. За нея Вал си е „Вал“, а Сара — „онова момиче“. Що се отнася до Фиона, Хелън не я споменава изобщо.

Зак и Джоузефин са сключили нещо като примирие. Джоузи избягва да се оплаква от стиснатостта и липсата на внимание от страна на брат си пред съпругата и роднините му. Освен това за празниците е оставила любимия си портативен компютър вкъщи. За всеобща изненада Джоузи е станала голям експерт по компютрите — нещо, което никой не би могъл да очаква от нея само допреди година-две. От своя страна, Зак се старае да се държи любезно с нея и дори участва, доколкото може, в грижите за майка им. Това обаче не му се удава много и понякога в старанието си докарва Хелън до сълзи, като само Джоузи и Вал знаят как да я успокоят.

Вал се чувства ужасно не намясто, независимо от усилията на домакините да я предразположат. Няма нито една подходяща рокля, с която да се яви на официална вечеря, и макар Сара щедро да й предлага своя гардероб, тя изобщо не се надява да се побере в дрехите й. Затова е облякла каквото има, седи си кротко на тържествената маса до Джордж и оглежда перлите и диамантите около себе си. Сигурно такива са били компаниите на самия Джордж преди години. Може би по-космополитни, не толкова традиционно английски. Само че той отдавна ги е надраснал, и макар все още да помни как се налива портвайн, и той самият се чувства неловко сред тоя блясък. Джордж и Вал нямат търпение да си тръгнат за техния Йоркшър.

За разлика от тях Матю се чувства прекрасно. Той обича да е заобиколен от пари и разкош, харесват му величествената сграда и безупречно поддържаните паркове около нея, еднолитровите бутилки със скъп афтършейв в баните, естественото усещане, че парите, влиянието и семейството вървят ръка за ръка и траят вечно. Това е, към което самият той се стреми. Затова търгува с измама, спекулира с поверителна банкова информация, рискува собственото си наследство, любовта и свободата си. Цялото състояние на баща му няма да стигне, за да си купи замък като този, но все пак ще бъде достатъчно за един доста сносен живот. Матю не е алчен.

От друга страна, Фиона е уплашена и уязвима. Има чувството, че цялото семейство на любовника й сега нея гледа. Единият му брат е женен, другият — наскоро сгоден. Сякаш всички очакват от тях двамата също да обявят деня на сватбата. Нещо повече, с Матю са настанени в обща стая и в общо легло. Двамата и без това спят заедно почти всяка нощ през последните месеци, а наскоро ще се местят и в общ дам, но все пак Фиона обича да й бъде оставено право на избор. Овъндън Хаус, с всичките си тайни ходници и безкрайни коридори, не й предлага резервен изход. През празничните дни Фиона е затворена в себе си, далечна и необщителна и при първата възможност си тръгва сама, без Матю.

Коледата не е нищо особено, но не е и съвсем лоша. Джоузефин успява хубавичко да си почине, а майка й — да се разнообрази и ободри. Тримата братя са заети всеки със своите важни дела и с нетърпение се връщат към тях още на сутринта след празника. През това време повечето им сънародници се разкайват за изядените предишната нощ количества пуйка с къри и си обещават, без сами да си вярват много, че занапред ще пият по-разумно.

Това е последната Коледа преди срока, определен от Бърнард Градли. Следващата година всичко вече ще бъде различно.