Хари Бингам
Наследството на Градли (111)

3

— Кафета, моля?

— Да.

— Да, моля ти се!

Това им бе станало нещо като ритуал. Всеки път, когато решаваха да тръгнат към поредната сделка, Матю излизаше да ги почерпи с кафе. Казват, че така вълците се лижат един друг преди лов. Този път плячката им бе някаква забутана транспортна компания, „Юророуд Холидж“, и нейните нещастни кредитори.

Матю навлече палтото си. Бе едва краят на септември, но времето напомняше вече за идващата лондонска зима — мокра, дъждовна и с режещ студен вятър. Спусна се с асансьора, излезе на улицата. Пое към кафенето. Когато стигна на няколко метра от страничната уличка, спря да се огледа. Никой. Това беше добре. Сви в уличката, стигна до градинката. Седна и набра номера. Изчака, докато оня противен дребосък вдигне слушалката. По дяволите дребосъка, трябваше да се действа бързо. В сметката си имаше 240 000 лири стерлинги, четири пъти повече от първоначалната сума, която бе инвестирал. Три много успешни сделки, няколко по-дребни печалби и една голяма загуба. Общ резултат: учетворяване на авоарите. Да можеше още веднъж да ги учетвори, ето ти го милиона! Тогава вече нямаше да му се налага да разговаря с оня гаден плужек.

— Добро утро, тук е Джеймс Билиъл. С какво мога да ви бъда полезен?

— Матю Градли се обажда. Искам да купя малко облигации.

— Матю, скъпи приятелю! Колко се радвам да те чуя.

Матю живо си го представи как се пъчи на стола си и се подхилва лигаво. С няколко думи описа какво точно искаше да купи. Опитът му показваше, че тази сделка ще му донесе около пет процента печалба. Може би и по-малко. Само когато „Мадисън“ се намесваше да спаси някоя наистина закъсала фирма, можеше да очаква повече.

Както винаги Билиъл разбра отведнъж какво се иска от него и повтори инструкциите без нито една грешка. И той, и екипът му в Швейцария очевидно бяха големи професионалисти. Матю бе впечатлен от умението им да продават и купуват на най-изгодните цени. В сделка като днешната от това умение зависеше една разлика от около два процента, която сама по себе си може би не бе решаваща, но при максимална очаквана печалба от пет процента това е почти половината. Ако Билиъл не беше толкова противен, а Матю такъв мошеник, от тях можеше да излезе страхотен екип.

Този път обаче Билиъл не затвори веднага телефона.

— Ще ми позволиш ли един съвет, драги приятелю? Може би е донякъде нахално от моя страна, предвид на твоя вроден талант да откриваш печелившите комбинации, но си казах, че евентуално мога да ти предложа още по-добър начин да си увеличиш печалбите.

— Слушам.

— Засега ти купуваш само облигации на фирмите, от които се интересуваш. Печалбата ти не е лоша, но рядко надвишава няколко процента. Бедата е там, че цената на облигациите не се движи достатъчно рязко. Те не се качват или спадат толкова бързо, колкото някои други книжа. Ако искаш да направиш пари, трябва да купуваш акции — с други думи, да играеш на фондовата борса, приятелю.

— Виж… не знам — каза Матю колебливо. Тази мисъл му бе минавала няколко пъти, но той познаваше пазара на облигации и там се чувстваше уверен. Това му беше и професията в крайна сметка, докато акционерният капитал бе за него непозната територия.

— Изслушай ме, драги приятелю. Първата ти сделка чрез нас бе с „Кобра Електроникс“. За една нощ ти спечели седемдесет и два процента върху вложената сума. Това си остава и досега най-добрата ти сделка. Но ако вместо облигации бе купил акции на фирмата, щеше да постигнеш четирикратна възвръщаемост. В осемдесет процента от всичките ти сделки акциите на фирмата са се качвали много по-бързо от облигациите. По мои изчисления, ако бе купувал акции, досега вложенията ти щяха да са ти донесли над милион лири!

— Един милион… — повтори Матю замислено.

— Точно така! Да си призная, леко съм изненадан, че надарен млад човек като теб може да пренебрегне такава възможност.

Матю се колебаеше, но накрая алчността надделя над страха от неизвестното. Наистина, цената на една облигация се изменя в много по-тесни граници от тази на една акция. От търговия с акции могат да се натрупат повече пари, но са нужни и по-здрави нерви. Матю не бе правил същите изчисления като Билиъл, но вътрешният глас му казваше, че оня дребосък е прав. Накрая взе решение.

— Добре — прошепна той. — Искам да купя акции. Инвестирай всичките ми пари в акции на „Юророуд Холидж“.

— Отлично! — възкликна Билиъл. — В момента акциите се котират по три пенса едната. Ще видим какво можем да изкараме от тая работа.

— Благодаря. Ще ти се обадя.