Хари Бингам
Наследството на Градли (107)

8

Търговският посредник на „Уайнстейн Люкс“ пристъпваше от крак на крак. Той се намираше в кабинета на главния финансист на една сингапурска многонационална корпорация, която бе един от най-добрите му клиенти. Директорът още не бе пристигнал и човекът на „Уайнстейн“ започваше да нервничи. Погледът му се рееше през прозореца към планините от контейнери, които чакаха да бъдат прехвърлени от един кораб на друг, за да продължат пътя си по морета и океани. Гъстотата на корабния трафик напомняше донякъде Хонконг, но разликата започваше отвъд пристанищните кейове. Хонконг е шумен, мръсен, многолюден и вулгарен — нещо като ориенталски Ню Йорк. За разлика от него Сингапур е тих, изрядно чист, авторитарен и точен като часовник — един Франкфурт на Далечния изток. Днес търговският посредник на „Уайнстейн Люкс“ бе дошъл да предложи на клиента си нещо съвсем различно и това бе причината за притеснението му.

Продуктът, който се опитваше да продаде, бе един хитроумен трик, изобретен от някакъв данъчен гений в Лондон и наречен със странното име „Рози“, което не бе никак лесно за произнасяне на азиатските езици. По същество „Рози“ представляваше сигурен начин за измъкване на пари от джоба на държавата — нещо, което никак нямаше да се хареса на сингапурските власти. В Сингапур корпорациите са близки с правителството. Практики, които минават за обичайни в някои по-покварени общества като Англия и Съединените щати, са неприемливи в тази малка островна държава. Само че големите шефове в Лондон бяха дали изрични инструкции и от техните представители в цяла Югоизточни Азия се очакваше да продават продукта им с всички сили. Човекът се надяваше поне срещата му да бъде кратка и безболезнена и скоро да може да се върне към нормалните си занимания.

Клиентът влезе в офиса, придружен от още трима господа — от финансовия директор, от главния юридически съветник, т.е. шефа на адвокатската колегия на фирмата, и от самия й президент. Това бе лош знак. Бяха изкарали тежката артилерия, което можеше да означава само едно — готвеха се да го пекат на бавен огън. Търговският посредник трескаво се покланяше и кимаше с глава. Какво пък — ще обвини за всичко началниците си в Лондон и ще се опита да запази каквото може от достойнството си.

Не му предложиха чай или кафе — още един много лош знак. В Азия учтивостта, дори към врага, е от първостепенно значение. Президентът на корпорацията зае мястото си и направи знак на останалите да сторят същото. Изглеждаше нетърпелив. Нямаше я обичайната размяна на поздрави и дребни любезности. Търговският посредник се закле, че това му е за последен път. Никакви „Рози“ повече — за нищо на света!

Президентът взе думата:

— Вашата банка се опитва да ни продаде „Рози“?

Представителят на „Уайнстейн Люкс“ наведе глава в знак на съгласие и пълно покорство пред съдбата.

— Вашите „Рози“ много ни харесват. Искаме да купим цяла градина.

Долната челюст на търговския посредник увисна. Президентът се засмя на шегата си и я повтори с наслада:

— Искаме да засадим цяла градина с „Рози“.

Посредникът се засмя от облекчение. Президентът се смееше все по-силно. Финансовият директор се смееше, защото президентът се смееше; главният юридически съветник се смееше, защото финансовият директор се смееше; накрая главният финансист се засмя, защото всички останали се смееха. Офисът му се тресеше от смях.