Хари Бингам
Наследството на Градли (102)

3

Главният редактор погледна макета. На титулната страница на списанието „Фърничър Тудей“, се набиваше в очи заглавие с тлъсти червени букви: „КРАЖБА! Нашият специален репортаж за безнаказаните измами на някои производители“. Отдолу с по-малки букви: „Подробности на с. 14“

„Фърничър Тудей“ е издание на занаятчийската гилдия на производителите на мебели, а не еталон за журналистически разследвания. Материалите в него са на теми като „Нови технологии в парната обработка на чама“ или портрети на носителите на тазгодишните награди за мебелен дизайн. Издателите му нямат бюджетно перо за съдебни разноски, нито пък вкус към дела за клевета.

След дълга вътрешна борба главният редактор се предаде. Уликите срещу „Гисингс“, бяха толкова убедителни и необорими, че повече не можеше да се желае. Той не само се бе запознал подробно с доказателствения материал, но притежаваше в сейфа си копия от всеки по-важен документ. Интервюирал бе надълго и нашироко и оня бивш служител на „Гисингс“ и дори бе записал всичко на видеокасета. После бе изпратил журналист да направи инкогнито оглед намясто и показанията на младежа се потвърдиха до най-малките подробности. Младежът бил много близък с директора на „Гисингс“, който внезапно го уволнил по особено унизителен начин. Чудил се какво да прави, докато един ден го осенила идея и се явил в офисите на „Аспъртън“.

В допълнение към целия доказателствен материал главният редактор бе получил писмо и от самата Ейлийн Аспъртън. Тя го уверяваше, че всички твърдения на младия човек отговарят на истината; нещо повече — обещаваше изцяло да обезщети списанието за всякакви разноски по евентуални съдебни дела. Той въздъхна. Тия от „Гисингс“ сигурно си бяха заслужили омразата. Главният редактор се посъветва със собственика на изданието. Собственикът се посъветва с адвокатите си. Всички бяха на едно мнение — материалът да се публикува.

Самият материал гласеше следното:

ЕКСКЛУЗИВНО!

„ГИСИНГС“ МАМИ КЛИЕНТИ С ПРАЗНИ ОБЕЩАНИЯ

Проверката констатира използване на вредни бои и долнокачествени суровини.

Случвало ли ви се е да купите нещо, което изглежда страхотно в магазина, но след няколко дни се разпада в ръцете ви? Вината може и да не е само ваша. Най-вероятно сте жертва на целенасочена измама.

След продължително разследване на производствената практика на една традиционно ползваща се с добро име фирма — „Мебели Гисингс Лимитед“ — „Фърничър Тудей“ разкри някои от триковете, които фирмата прилага, за да мами системно клиентите си.

Първите подозрения датират от времето, когато Майкъл и Ейлийн Аспъртън, собственици на известната мебелна фирма Аспъртън Холдингс Лимитед, започнали да проявяват интерес към една нова пазарна ниша, почти изцяло доминирана от серията „Яркост и красота“ на „Гисингс“. Майк Аспъртън разказва: „Ние вече разработвахме своя собствена серия, когато «Гисингс» лансираха тяхната. Твърденията им за висок стандарт на качество бяха посрещнати със скептицизъм. Ние просто не вярвахме, че са в състояние да постигнат качествено изпълнение с оборудване като тяхното.“

В рекламните проспекти на „Гисингс“ се твърди, че се използват „бои от най-високо качество“. В действителност проверката на „Фърничър Тудей“ установи, че боите се доставят от производител в Източна Европа, който влага опасни количества олово и други отровни субстанции. Брайън Конуей, председател и здравен консултант на Британския мебелен съвет, коментира: „Използването на бои на оловна основа е в крещящо нарушение на британските и европейските стандарти на безопасност; в случаите, когато се прилага, виновните лица подлежат на съдебно преследване. Тази порочна практика представлява, реална заплаха за здравето на потребителя, особено на малки деца!“

Помолена за коментар, Ейлийн Аспъртън заяви: „Бяхме в шок. Видяхме се принудени да лансираме в съкратени срокове нашата собствена серия, за да предложим на потребителя реална алтернатива. Междувременно правим всичко по силите си, за да разобличим онези, които вършат тези ужасни неща.“

Но усилията на „Гисингс“ за правене на икономии за сметка на потребителя не спират дотук. Според рекламните проспекти дървеният материал, вложен в техните мебели, е „висококачествен, напълно обработен чам от скандинавски бор“. В действителност нашата проверка установи, че дървените плоскости са от бракуван материал от шотландска дъскорезница, който в повечето случаи не е преминал дори първоначална химическа обработка. Майк Греъм от технологичния отдел на „Аспъртън“ коментира: „Те твърдят, че използват едни от най-добрите видове мека дървесина на пазара. Всъщност дървото им е от толкова лошо качество, че вторични деформации като посукване и извиване са на практика неизбежни. Колко ли време ще продължават безнаказано така, ето това е въпросът!“

Други трикове включват влагане на висококачествен обков — панти, дръжки и брави — в мострите за оглед, които при реални доставки се подменят с най-евтини имитации. Но не само купувачите са жертва на измама. Фирмата редовно представя неправилно попълнени формуляри за ДДС отчети на данъчните власти, за да печели време и да отлага плащането.

Фирма „Гисингс“ бе продадена неотдавна от уважаваната фамилия Гисинг на някой си Джордж Градли, син на Бърнард Градли — йоркшърски милионер първо поколение. Противно на твърденията на новия собственик за пълна рекапитализация се смята, че „Гисингс“ е затънала в дългове. Според Майк Аспъртън: „Може би са решили, че си струва да поизмамят клиентите си, за да спасят фирмата от фалит. Само че в нашия бизнес рецептата за успех е усърдие и честен труд. За жалост при новото ръководство на «Гисингс» липсват и двете.“

Поканихме „Гисингс“ да коментира резултатите от нашата проверка, но единственият отговор, който получихме, бе: „Без коментар!“ Документацията от съвместната проверка на „Фърничър Тудей“ и Аспъртън Холдингс е предадена на следствените власти. Междувременно фирма „Аспъртън Холдингс“ е открила безплатна телефонна линия за оплаквания на потребители, които се опасяват, че са закупили некачествени мебели.

Обичайният тираж на списанието беше осем хиляди екземпляра. Този брой щеше да излезе в тринайсетхиляден тираж, тъй като „Аспъртън“ бяха поръчали пет хиляди бройки на свои разноски „с рекламна цел“. Явно имаха списък на потенциални клиенти, всеки от които щеше да получи по един екземпляр от публикацията с придружително писмо от Майк Аспъртън. Целта им бе никой никога вече да не купи изделие на „Гисингс“.

Разбира се, както всички мебелни фирми в цяла Англия, „Гисингс“ също бяха абонати на списанието. Когато в петък сутринта Вал разпределяше пощата, яркочервеното заглавие я удари в лицето. Тя отвори направо на статията и я прочете от край до край. И направо изпадна в шок. Не знаеше какво да мисли. Сигурна бе, че това са безпочвени клевети и измислици, но явно със смъртоносен ефект. Имаше и нещо друго, което сериозно я обезпокои. Веднъж Джордж наистина я бе накарал да представи недопопълнен данъчен формуляр, за да спечелят време. Това се бе случило по време на една от вечните им финансови кризи. А какви ли още ги е вършил, без дори да я уведоми? Явно този човек не се спираше пред нищо.

Тя тръсна списанието на бюрото му и излезе, без да каже дума. Джордж прочете статията веднъж, после още веднъж, по-бавно и внимателно. Чудеше се какво ли още ще предприемат „Аспъртън“, за да извлекат максимална полза от ситуацията, но това вече нямаше значение. Самата статия бе достатъчна. Прокара пръсти през късата си рижава коса и въздъхна.

— Шах и мат — промърмори тихичко той.