Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- В полночный час я встану и взгляну…, 1922 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Иван Теофилов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
И скочил посред нощ, съзирам аз
високата луна сред блед екстаз,
и залива под нея, планините
със снежните, блещукащи черти…
Водата ниско в пясъка блести,
нататък са оловни далнините
с мъгливия и хладен океан…
И чувствам как нищожно и не ново
е опустялото човешко слово,
измамата от радост и от блян,
суетната любов, тръпчивата разлъка
с последните, най-милите за мен,
с чиято близост бил съм облекчен
в една ненужна за всемира мъка…
И тези часове на самота,
на бдението късно в тишината,
на отчуждението от земята —
от безразсъдната й красота…