Иван Бунин
Цейлон

Крайница на света,

безлюдни и пустеещи крайбрежия,

до полюса разгърнат океан…

 

Матара — форт холандски. Ров, огради,

врата във тях… И сенчеста пътека

в кокосова гора, посред кокоси —

колиби на туземци… Вдясно блясък,

припламващ зной на пясъци, морето…

 

Нос Дондра в стари палми, под чардака

на стар хотел на колове — вода:

шуми, върти се, камъните смива,

кипи с атлазна пяна…

 

После — край,

от господа забравен. Джунгли ниски,

хълмисти, безгранични. Бяла пепел

слепи очите… Смяна на коне.

Тълпят се просяци, деца… Отново

се вглеждаш в нажеженото шосе,

в брега на океана. Пчелояди

с зелено-синкави пера почиват

в златистите конци на телеграфа.

 

Лагуната до Ранна е сапфир.

Фламинго аленеят, сякаш рози,

Сред локви дремят биволи. На тях

стоят, белеят чапли и с бръмчене

мухи просветват… В горните листа

кокорят се очите на маймуни…

 

Пак просешки селения нататък.

Десетки бедни хижи. В океана,

сред залеза — петнист и розов блясък,

замрели лодки, а зад тях, сред джунгли, —

люлякови планини… В прозореца

луната гледа… А на сутринта

из въздуха — Орлите на брамини,

кафени, с малки, фарфорни главички;

в прибоя дебнат риба…

 

Път отново:

лазурносиньо езеро във кръг

от бяла сол, от гъсталак и дебри.

 

Като в Едем е диво и прекрасно:

стърчат с бодли акации, закрилят

везмата на изнежени листа,

цъфтят карминно кактуси, сивеят

в лианите вършини… Пълни с огън

са чашите на лилии пълзящи.

Тъма от пеперуди… На открито

лежи кафява купчина: боа…

Ей бавно се кълби и изпълзява…

 

Засрещат се двуколки. И над тях

чергилата им сламени излизат

напред, назад. По задниците с прът

бичетата запретнати помушват.

„Му! Мууу!“ — крещи водач, изцяло гол,

с прекрасно черно тяло… Пясък пак,

потеглят палмите в небето синьо

с листата си ветрилести; пропяват

из джунглите петли, но тънко, странно,

като младоците у нас… Кръжат

във въздуха орли, соколът зорък…

Пробягват из тревата грациозно

влечуги и бекаси… В дървесата

седят пауните с коронки… В миг

като греда се шляпва крокодил —

и сякаш рибките с барут взривява!

 

Тук слонът често срещан е: стои

и дреме сред поляната на припек;

и леопардът лаком, той яде,

щом куче умъртви, сърцето само;

и мечки бърнести, и диви свини,

бодливото свинче на водопой

търчи наострено и деловито,

навъсено, загрижено…

 

Оттука,

от тези джунгли, тези брегове,

море — до полюса открито…