Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Иванка Павлова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
Сократ бе в своя кръг, готов
подир присъдата сурова
спокойно чашата с отрова
в ръце да вземе. А с любов
и с отчаяние в душата
бе коленичил Критиас.
Прегърнал го през колената,
говореше: „Живей за нас!
Конете чакат, късно става.
Подкупих стражата. Тръгни!“
Великият мъдрец тогава
отвърна с упрек: „Престани!
Нима не съм бил воин, смело
воювал с меч и победил?
Виж бръчките по мойто чело,
снега, косата ми покрил.
На твоите молби послушен,
ако отстъпя в този бой,
помислил би и враг, и свой,
че съм измамник малодушен:
«Как го обграждахте с любов,
ума му хвален как ценяхте!
Смъртта да срещне бил готов
с презрение — това твърдяхте!»
Ако остана твърд докрай,
учението ми правдиво
с пламенността си честна, знай,
през вековете ще е живо.
Това духа ми твърд крепи.
Какво са два-три сетни мига?…“
Взе чашата с отрова. „Стига!“
И без да трепне, я изпи.