Семьон Надсон
Мой другарю и брат…

Мой другарю и брат, уморен, страдащ брат,

свойта вяра докрая пази!

Днес забрава и зло пълновластно царят

над земята, умита в сълзи,

днес на прах е разбит всеки свят идеал

и невинно се лее кръвта,

ала време ще дойде, ще падне Ваал,

ще се върне в света любовта!

 

Не със трънен венец, с кръв по свойто лице,

не със кръст на превити плещи,

а свободна! И в нейните силни ръце

ярък факел над нас ще пламти,

и сълзи и вражди ще изчезнат в света,

и позорният стълб, тази сеч,

беднотата, мъртвешката зла беднота,

и звънът на коварния меч!

 

Мой другарю! Това не е само мечта!

Нито празна надежда, ни сън:

погледни, твърде тежко е злото в света;

твърде мрачна тъмата навън…

Ах, светът ще потъне във кърви, суров,

ще отпадне в безумна борба

и ще вдигне към чистата светла любов

поглед, пълен със скръбна молба!