Семьон Надсон
Животът

Менейки всеки миг лика си причудливо,

измамен като дим, в небето отлетял,

кипи живот навред — тревожно, суетливо,

велико смесва с плач и смях със мръсна кал…

Какъв огромен шум, пъстреещ нашироко!

Целувка нежна — тук, там — удар с нож, и мъст;

тук се криви смешник, кикоти се високо,

а там — пророк върви, превит под своя кръст;

до светлината — мрак, до сълзите горчиви —

бунтарския протест на гладна беднота;

тук, дето завчера били са битки диви,

ще разцъфтят навред ухаещи цветя;

виж — бисер във калта, потъпкан от тълпата,

а ето — хубав плод, от червей развален;

сега си ти герой със слънце във душата,

след миг — страхливец блед, от страшен срам гнетен!…

Животът — туй е сфинкс, загадка мълчалива!

И няма на света мъдрец — да освети

тълпата накъде се движи и отива,

да схване на лика й трайните черти:

ту цяла е печал, ту цяла е примамка,

ту цяла светлина, ту цяла — мрак, позор;

животът, тоя сфинкс, е ангел и вакханка,

безкраен океан и тесностен затвор!