Григорий Мачтет
Последно прости

На измъчения до смърт в затвора

Чернишев, борец за народното дело.

Измъчен от тежка неволя,

достойно докрай издържал,

в борба за народното дело

живота си жертва без жал.

 

Ти служи недълго, но честно

на общия свят интерес.

И ние — по дух твои братя,

до гроба те носихме днес.

 

Врагът не кощунства над тебе.

От своите бе обкръжен.

Очите ти честни, орлови

затворихме в сетния ден.

 

Душите ни скръб не гнетеше,

не плачеше никой от нас,

когато пред гроба ти пресен

настъпи прощалният час.

 

Но злоба ни мъчеше само.

Когато ръцете ни с пръст

засипваха твоето тяло,

изрекохме клетва за мъст.

 

По твоя път крачим и ние:

затвор ни очаква и нас.

Глави за народното дело

ще сложим, удари ли час.

 

Предвестници може би само

на светли, добри съдбини,

не сме ли пророчество страшно

за бъдещи доблестни дни?

 

Но знаем, другарю, че скоро

от нашите кости безброй

мъстител суров ще се вдигне

за сетен, решителен бой!