Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Я видел свое погребенье…, 1859 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Добромир Тонев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
Видях как погребват и мене.
Високите свещи горяха,
кадеше сънливият дякон,
хористи прегракнали пяха.
Лежах върху мека възглавка,
а те в моя чест — на колене.
Молитвата свърши и всички
роднини простиха се с мене.
Жена ми в безумие странно
челото ми милваше бледа
и тайно, прикрита зад крепа,
си шепнеше със братовчеда.
Сестрите, печалните братя
(неведома същност човешка!)
при срещата с дяла ридаха,
но с горест не толкова тежка.
Във размисъл свъсили вежди,
тук мойте кредитори бяха
и мътно, и диво, и страшно
очите на всички горяха.
Слуги зад вратата скърбяха,
загубили свойта заплата;
подпухнал, тъй както тестото,
кръжеше готвачът с тавата…
Пирогът е вкусен. Зарити
са мойте безропотни кости.
На пищния помен преяждат
роднини, лакеи и гости.