Леонид Трефолев
Тояжчица ^[0]

Там на Волга-река край скалистия бряг

        с мъка крачат бурлак до бурлак.

С всяка крачка умората тяхна расте,

        но пак пеят „Тояжчица“ те.

Ех, да плъзнеше сянка в брега нажежен

        в този жарък, безоблачен ден —

би по-леко бурлакът теглото търпял

        и по-леко „Тояжчица“ пял.

 

„Бий, тояжчице, бий!“ — И задружно пъхтят…

        От очите им сълзи текат.

И ги жули туй остро кълчищно въже…

        „Бий!“ и „Бий!“ пеят тия мъже.

… От Самара до Рибинск ечи песента;

        не от радост е бликнала тя:

в нея скръб погребална и болка звучат

        и гневът на изстрадала гръд.

 

Справедливият гняв към злочеста съдба,

        със народа повела борба,

повелила с ярем на врата ден и нощ

        да се труди за чуждия грош…

„Ей, по-живо!“ — надава стопанинът вой

        и печалбата смята си той.

… Главо учена, ти със сметало в ръка,

        изчисли покрай Волга-река

колко кости лежат по скалистия път,

        та сандъците толкоз тежат!