Алексей К. Толстой
В очите ти трепти сълза ревнив…

В очите ти трепти сълза ревнива,

о, не тъгувай, скъпа си ми пак.

Аз любя само с обич волна, жива,

в мен любовта като море прелива,

за нея няма граници, ни бряг.

 

Когато силата на Словото прекрасно

роди от мрака нови светове,

в тях любовта е като слънце ясно,

ала до нас лъчите безучастно

достигат в много редки часове.

 

Отблясъците им как търсим жадни,

отблясъци от вечна красота,

за нея вести носят ни отрадни

гората, ручеят със струи хладни,

и шепнат люшналите се цветя.

 

И ние любим с обич раздвоена

върбата и гласа й тих по мрак,

и взора на девойката пленена,

и любовта на цялата вселена,

ала не можем да ги слеем пак.

 

Но не тъгувай, земната умора

и мъка ще преминат като знак —

в една любов — земя, небе и хора —

ще се прелеем нейде сред простора,

любов, която не познава бряг.