Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Старухе, 1864 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Иванка Павлова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
В мрака кандилце мъждука едвам.
Гледа Исус от иконата ням.
Къса се майката… Бедната!
В скромен ковчег върху масата там
щерка й спи, ненагледната.
Нищо, старице, не връща смъртта.
Попът прочете молитва. Скръбта
мъчи душата, сразената.
Мъртвата утре ще спуснат в пръстта,
в гроба, в земята, студената.
Ще я засипят и край. Не плачи,
че дъщеря ти затвори очи
и не повтори пътеката
и участта ти. Неволя вгорчи
твоята младост, нелеката.
Няма да бъде с живот пропилян,
няма да вехне с мъж, вечно пиян,
нито на „ласки“ с тоягата
ще я приучва съпруг-грубиян —
скотски до него да ляга тя.
А си лелеяла други мечти,
своята рожба отглеждайки ти,
в сладки надежди увлечена:
„В дрехи дантелени тя ще блести,
като дворянка облечена.
Влюбен в красивата млада мома,
всеки дворянин би спрял у дома.
Прошка ще молим впоследствие…“
Бог да те пази, старице, сама
не пророкува ли бедствие?
Ти ли желаеше страшния път
тя да поеме и своята плът
да осквернява в леглото си,
да я презре и охули светът,
болна да свърши живота си?
Стига, старице, че тежък живот
чака бедняка, превърнат на скот,
мъчен от нужди, лишения.
Тя се спаси от ужасен хомот:
по-добре в гроба, студения.