Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Когда ты, склонясь над роялью…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. —Добавяне

Когато склониш над рояла

главата си мила небрежно,

когато клавишите нежно

докоснеш с тъга накипяла

 

и звуци с притихнала мъка

у мен като сълзи се ронят

и сън на девойка напомнят,

и думи на скръб и разлъка,

 

сърцето ми никак не жали,

че днес ти е тъжно и болно;

ти страдаш сега своеволно —

така ли ще бъде, така ли?

 

Щом пламък младенчески жарко

по твойте страни се разлее

и твойте гърди разлюлее,

и светнат очите ти ярко,

 

и бързо пробягат ръцете,

и звукове плиснат лирични,

тъй весели, тъй мелодични —

тъгувам, че в звуците свети

 

доволство, което пилее

тъгите — гръдта ти терзали:

аз мисля — повторно едва ли

у тебе усмивка ще грее.

Край