Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Когда давно забытое названье, 1843 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Рада Александрова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
Когато в мен забравеното име
разбуди отклик, неочакван зов
от стихнали страдания, незрими,
от минала, загинала любов,
срамувам се, че бавно аз живея,
че всичко пази моята душа,
целувки вехти, сълзи виждам в нея
не мога с нищо да ги разруша.
Да, срам ме е. И ми е тъжно даже,
нима съм аз допущал и в съня,
че никой чувствата не ще премаже,
че себе си докрай ще съхраня?
Че аз съм прав да срина горделиво
ония детски, минали мечти
и всичко, дето свети боязливо
и като цвят в душата ми цъфти?
За оня спомен тъжно е, боли ме,
че бях готов да го осмея с глас.
Аз ще повторя блесналото име —
и в миналото ще отплувам аз.