Николай Огарьов
В памет на Рилеев

Сред святите възпоминания

аз пазя и до днешен ден

годините на упования,

на жажда за дела и знания

и пръв написан стих от мен.

И в онова далечно време

във стройни бойни редове

настъпваше могъщо племе

и сееше прекрасно семе

из младите ни умове.

 

Момчета още — във ръцете

едно на друго с тайнствен глас

предавахме си стиховете

за свободата, в домовете

да ги четем до късен час.

След бунта със омраза дива

врагът наказваше със смърт.

Но във скръбта ни мълчалива

възпламна мисълта ни жива

и ни посочи верен път.

 

Рилеев бе ми светлината.

Той беше ми като баща

и името му на земята

за мене беше в тъмнината

завет, и доблест, и звезда.

Ще го изтръгнем из забвение

и в първия свободен миг

подрастващото поколение

ще възкреси със преклонение

многострадалния му лик.

 

Подгонени от ветровете,

вълните на Нева със лай

ще връхлетят връз бреговете

и ще съборят в миг конете

на Петър и на Николай.

Но жертвата му благородна

и през гърмящите вълни,

непомрачена и свободна —

светиня в паметта народна —

ще помнят идващите дни.