Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Обаяние, 1843 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Иванка Павлова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
С безумната радост да страдам
макар да не си ме дарила,
от чара ти чуден отпадам,
владееш ме е тайнствена сила.
Очите ти мили съзра ли —
под своите тъмни ресници
лазура небесен побрали, —
неволно присвивам зеници.
В отмала и трепет неясен
замряло е моето тяло.
Брътвежът по детски прекрасен
пленява сърцето изцяло.
Сънувам, от дрямка унесен,
морето широко, вълните
и плувам под свода небесен
в екстаз, преизпълнил гърдите.
Сърцето ми болно заспива,
люляно в морето безбрежно,
забравило мъка горчива,
надежда и щастие прежно.
Бленувам живота чудесен
на детството, толкова кратко,
когато заспивах след песен,
след приказка в люлката сладко.