Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Бессонница, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. —Добавяне

Звъни часовникът в нощта —

еднообразно, всекичасно!

На мрака нощен повестта

и странно ни звучи — и ясно!

 

Без скръб, спокойно кой от нас

е слушал времето как стене

посред просторите стъмени

с пророчески прощален глас?

 

Светът сиротен ни изглежда

от зла съдба настигнат в миг,

а ний сами сме, без надежда —

с природата в двубой велик.

 

И като призрак тих застава

животът ни накрай света

и с нашто време, с нашта слава

бледнее в мрака на нощта.

 

И вече ново, младо племе

на слънце радостно цъфти,

а нас и старото ни време

забрава мрачна приюти.

 

И рядко само с ек печален,

дълбоко в полунощен час,

медта с гласа си погребален

по някой път оплаква, нас.

Край