Алексей Колцов
Втора песен на лудетината Кудрявич

В златно време къдри

като хмел се вият:

те със скръб и мъки

взеха да се бият.

 

Бият се, воюват,

грижата ги люби,

грижата ги люби,

гребен ги не реши.

 

Не с късмет и къдри,

не способен, волен —

издръжлив се раждай

и готов за мъки.

 

Век и да живееш,

с ралото да крачиш,

мъка като облак

вятър не отнася.

 

Зла беда — не буря,

клати планините;

ходи, не се вижда;

всичко тя погубва.

 

Ти от тая напаст

няма да избягаш:

търси те в полето,

в тъмното те дири.

 

И скимти, и плаче,

люто наболява;

где ти е късмета —

едни голи ръце…

 

Ту градушка падне,

ту пожар избухне…

Тия мъки вечни

на кого ли трябват…

 

А когато тръгваш

старците да видиш —

старите цървули

без навои слагаш.

 

Шапката нахлупил,

пак брада разрошил,

а кафтана скъсан

от плещите пада.

 

Тихомълком сядаш

зад главите чужди —

никой да не види

радост отшумяла…