Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Земное счастие, 1830 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Иванка Павлова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
Не онзи е щастлив, когото
страстта за злато покори —
съюзник станал би на злото,
продал би своя брат дори;
не онзи, който всяка нощ е
в кръга на хубави жени —
с глупаци другарува още,
беседи глупави цени,
а истината и доброто
на думи превъзнася той,
загубил своя сън, покой
в страха си жалък за среброто.
Не е щастлив, ако за слава
и за величие презре
владетел своята държава.
Народът му от глад ще мре,
а пренебрегвайки закона,
не чувайки плача и стона,
ни горестната му молба
за друга, по-добра съдба,
не се бои от бога, смята,
че няма за тирана грях,
и на бедняка от устата
отнема залъка без страх.
Не той, а онзи е блажен,
достоен, истински почтен,
когото щедрата природа
с душа, с ум, с чувство надари —
на щастието стига брода,
ако любов го озари.
И с чисти сълзи на очите
молитвени слова реди.
Посреща и изпраща дните
доволен в радост, твърд в беди.
Не се бои от клеветата.
За помощ щом дочуе зов
от своята родина свята —
да се пожертва е готов.
Макар да няма много, дава
на бедния от все сърце
и е щастлив — това издава
сияещото му лице.