Евгений Баратински
Родина

Дъбрави и поля, и дом свещен, при вас —

места на моя род — ще се завърна аз!

Ще се завърна при домашните икони!

Да тачат други днес моралните закони

и да ценят съда ревнив на глупостта;

свободен най-подир от всяка суета,

от неспокоен сън, от ветрени желания

и чашата изпил на ранни изпитания,

не търся призрак аз, а щастие за мен.

Към родната страна днес бързам уморен,

под покрива любим спокойно да почина.

О, свиден бащин дом! Обичана родина!

О, родни небеса! Незвучният ми глас

и в чуждата страна замислен пя за вас,

ще ме облъхнете с щастлива радост вие.

Тъй както в пристана плувецът, без да крие

усмивката, седи с изправена глава

и слуша на вълни развихрени рева,

тъй аз, не молейки за злато небесата,

спокоен домашар на къща непозната,

ликът си от съда на хората прикрил,

в кръга приятелски, в кръга семейно мил,

ще гледам бурите световни отдалече.

Свещеният обет не ще отложа вече!

Към шатри да лети безстрашния герой;

любимец вдъхновен да търси кървав бой —

с вълнение, убил той часове безценни,

да учи как строят окопите военни.

От детството си аз обикнал съм труда.

И тоя плуг, взривил спокойната бразда,

е по-почтен от меч; и затова копнея

земята бащина да заора, да сея.

Орач, над ралото достигнал, старини,

съветник ще ми е през трудовите дни.

На стария баща децата работливи

ще ми помагат във наследствените ниви.

А ти, приятелю, доброжелател стар,

учител съвестен и верен мой другар,

градина пръв създал в полетата ни родни!

Ще ме разходиш ти в градините си плодни,

ще чуя имена на дървеса, цветя…

И сам, щом ведрина разлее пролетта,

и с нежност украси природата земята,

в градината при теб ще се явя с лопата —

цветя да посадим. И в рохките бразди,

о, подвиг прост, не ще да си напразен ти:

в полята господ е по-благ и от Фортуна!

За тях е тоя век, за тях е всяка струна;

приемат всеки и навярно плод богат

те за труда ми лек сами ще въздадат.

От рохките лехи аз бързам към полето

и плуга; към лъка тъй кадифена, дето

замислено струи поточето, и сам

през пролетния ден, другари мои, там —

грижлив ще засадя брега с уединена

горичка и липа, с топола посребрена;

под сенките им ще отдъхва внука мой;

ще скрие дружбата там моя прах в покой

и вместо мрамор скъп над пръстеното ложе

тя моя мирен бел и флейта ще положи.