Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Весна, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. —Добавяне

Заканата на времето дойде. Мечта

        вълшебна, ти къде остана?

Повехна розата на младостта

        и хлад сърцето ми обхвана.

 

Благоуханен Май в полята разцъфтя

        и Филомела небесата

разбуди пак, и Флора мила долетя

        при нас с крилата на дъгата.

 

Но не за мене долината и леса

        са тъй красиво оживени

и не за мен синеят тия небеса!

        Аз вехна — всичко вехне в мене!

 

Къде сте, призраци — неповторими дни,

        богат живот, желано щастие?

Къде си, изгрев на прекрасни младини?

        Къде си, живо сладострастие?

 

Животът пие пролетния дъх и звън

        и нега сладостна усеща.

И всеки диша и мечтае, като в сън,

        за обетованата среща.

 

И сякаш само аз съм чужд на пролетта:

        крилати часове проблясват;

но няма те да ме огреят с радостта,

        край мен прелитат и угасват.

Край