Евгений Баратински
Пролет (Елегия)

Заканата на времето дойде. Мечта

        вълшебна, ти къде остана?

Повехна розата на младостта

        и хлад сърцето ми обхвана.

 

Благоуханен Май в полята разцъфтя

        и Филомела небесата

разбуди пак, и Флора мила долетя

        при нас с крилата на дъгата.

 

Но не за мене долината и леса

        са тъй красиво оживени

и не за мен синеят тия небеса!

        Аз вехна — всичко вехне в мене!

 

Къде сте, призраци — неповторими дни,

        богат живот, желано щастие?

Къде си, изгрев на прекрасни младини?

        Къде си, живо сладострастие?

 

Животът пие пролетния дъх и звън

        и нега сладостна усеща.

И всеки диша и мечтае, като в сън,

        за обетованата среща.

 

И сякаш само аз съм чужд на пролетта:

        крилати часове проблясват;

но няма те да ме огреят с радостта,

        край мен прелитат и угасват.