Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Тихая жизнь, –1817 (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. —Добавяне

Блажен е оня мъж, решил на тишина

сред родните поля докрая да се труди.

Без нещо да таи, с любимата жена

заспива с весел дух и весело се буди.

 

Добива мляко той от своите стада,

от нивиците — хляб, и вълна — от овцете.

Огрява се с дърва от своя дъб в студа,

в дома му хладина навява дрямка лете.

 

Ще преживее век спокойно, с лекота,

без своя спорен труд да смята за окови.

Дори самата смърт с усмивка на уста

ще дойде като знак за дни щастливи, нови.

 

Така аз бих живял далече от света —

умра ли, бързо той забравил би поета.

Какво ми трябва? Знам, че в неизвестността

намерил бих покой и щастие в Лилета.

Край