Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Пророк, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2010-2018 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пророк, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 4гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Измъчен от духовна страст,

се влачех аз в пустиня тъмна

и ангел шестокрил със власт

над моя кръстопът разсъмна.

И с леки като сън ръце

докосна моето лице.

Зениците ми заблестяха

със поглед на орлица плаха.

Докосна остро моя слух

със звън — и аз видях и чух:

и тътнат страшно небесата,

и светли ангели летят,

и скитат риби в своя път,

и вие се в дола лозата.

И от устата ми след миг

изтръгна грешния език,

проникнат от слова лукави,

и после в нямата уста

на змийско жило мъдростта

с десница кървава постави.

И ме разсече с меч блестящ,

и взе сърцето ми примряло,

и въглен яростно пламтящ

положи в бедното ми тяло.

Бях труп сред пясъците аз.

И бог ме позова на глас:

„Стани, пророк, и виж, и слушай,

и волята ми разбери:

със думи по вода и суша

човешките сърца гори!“

Бележки

[0] Напечатано в „Московский Вестник“, 1828, №3.

Край

От висша жажда изнурен,

се влачех в пустошта далече,

и серафим шесткрил пред мен

на кръстопът ми се изпречи;

той пръсти, като сън, простря,

зениците ми в миг допря —

прозряха мъдрите зеници,

като на стреснати орлици.

Ушите ми докосна той

и звуци екнаха безброй:

дочух как сводът потреперва,

в небето — ангелски летеж,

в морето — гмуркаща се гмеж,

и как лоза листа разперва.

А той над мене сведе лик,

изтръгна грешния език,

бърборещ глупости лукави,

и мъдро жило на змия

в пресъхналите ми уста

с десница кървава постави.

Разсече с меч моите гърди,

отне сърцето ми туптящо,

и въглен, в който жар гори,

ми сложи в тялото трептящо.

Лежах аз, труп всред пустошта,

и Божий глас ми завеща:

„Стани пророче! Вижд и внемли[1]

на мойта власт се покори,

и посред друми морски, земни

със стих сърцата обгори!“

 

1826

Бележки

[0] В основата на това знаменито стихотворение лежат някои мотиви от вехтозаветната „Книга на пророк Исай“ (гл. VI), но Пушкин далеч надхвърля и всъщност изоставя библейския сюжет. Целта му е да покаже пророческата мисия на поета. Творбата се отличава със своята художествена композиция. Задълбочен и детайлен анализ на текста прави Валерий Брюсов в книгата: Мой Пушкин. Статьи, исследования, наблюдения. 1929, с.279-297.

[1] «Виж и слушай» (цркслав.). — Б.пр.

Край