Иван Козлов
Пред полка, обхванат от болка и смут…

Пред полка, обхванат от болка и смут,

        дори барабани не бихме

и без оръдеен прощален салют

        трупа му в земята зарихме.

 

Отдавайки почит на нашия вожд,

        със щик изкопахме му гроба

и месец ни светеше в тъмната нощ,

        и факли във късната доба.

 

С покров командирът не беше завит

        и в дървен ковчег не лежеше,

а в свойто широко платнище увит,

        съня си войнишки той спеше.

 

Горещо се молехме в краткия миг

        за вожда си храбър на бога

и мислехме, вгледани в бледия лик,

        за другия ден със тревога.

 

Как може би подло към нас устремен,

        врагът ни във обръч затваря

и нас до един ни отвежда във плен,

        и гроба скверни на другаря.

 

Но нека печал не докосва съня

        на смелия вожд в боевете!

Постлаха му ложето в чужда страна

        на близки другари ръцете.

 

Неструпали още над него пръстта

        и миг за раздяла настана,

над вала засветка и гръм изтрещя

        и сякаш че битка захвана.

 

Прости ни, другарю, без никакъв знак

        ти тука ще тлееш в забрава!

Тук сам те оставяме в гробния мрак

        единствено с твоята слава!