Иван Крилов
Рибешки танц

                От жалби срещу съдиите,

        богатите и първенците

                Лъвът излязъл от търпение.

И тръгнал сам да обикаля своите владения.

                Мужик, в реката риба наловил,

започнал огън да приготовлява.

Подскачали край силната жарава

                несретничките, че животецът е мил.

                        Лъвът най-неочаквано връхлита.

„Ти кой си и какво тук правиш?“ — пита.

„Всесилни наш царю! — език преплита

Мужикът. — Аз на водния народ съм кмет;

                Това са негови старейшини, събрани

                        без всякакви подкани,

да кажат на любимия си цар «привет»!

— «Е, как живея? Как е тоя край?»

— «Велики господарю! Тоя край е рай!

Молитви всеки тук към бог отправя

                безценните ви дни да продължава.»

(А рибите се мятали в тиган върху жарава.)

Защо — Лъвът попитал — те така

опашки и глави насам-натам мотаят?“

„Царю премъдри! Твоите слуги сега

от радост, че дойде при тях, играят.“

Лъвът небрежно лизнал кметовата гръд,

погледнал танца, който рибите въртят,

                и тръгнал пак по своя път.