Иван Крилов
Скорецът

        Със своя дарба всеки е роден;

но често от успехи чужди заслепен,

        захваща някой с много плам

да върти нещо, за което е негоден.

        А аз такъв съвет ще дам:

прави това, с което ти си сроден —

        то само носи за труда венец.

* * *

        На младини един Скорец

        така на щиглец пеенето усвоил,

        че сякаш щигленце се бил родил.

Звънтяло му цял ден в леса гласчето

        и всички хвалили Скорчето.

Би бил доволен някой от такава чест;

но Скорчо чул как славеят е хвален

и как го слушат всички с интерес.

        „Почакайте — помислил той разпален. —

        И като славея от днес

ще пея с майсторство голямо.“

        Наистина запял,

но странно все звучала песента му:

        ту съскал, ту пищял,

        ту като някакво козле врещял,

                ту чужд на тон и ноти

        мяукал като коте;

разгонил с песента си всичко живо.

Мой Скорчо, по-добре е, не забравяй,

        да пееш като щиглец талантливо,

        отколкото бездарно като славей!