Иван Крилов
Вълк в кучкарник

Вълкът кошара дирил, но за изненада

                в кучкарник през нощта попада.

        Веднага се надига страшен вой.

Подушили, че тъй е близко негодяят,

връхлитат кучетата, стръвно лаят.

„Крадец! — крещят кучкарите. — Стой! Стой!“

        Като в капан се хванал той,

        кучкарникът за него пъкъл става —

                един с тояга тича тук,

                там с пушка — Друг.

„По-бързо огън!“ Носят огън. Същ хайдук,

Вълкът във ъгъла се спотаява,

        потраква зъбите, настръхнал цял —

да би могло, тук всички би изял,

        но вижда, че не стадо се задава,

        а спипан е като крадец

        и в миг престорен на светец,

        решава нашият хитрец

                да преговаря.

Започва той: „Приятели, защо е този шум?

Нима не съм ви древен сват и кум?

Дойдох при вас за мир: с взаимна вяра

да сложим край на старата вражда.

Не ще закачам вече вашите стада,

дори за тях бой с хищници ще поведа,

ако потрябва. Клетва давам,

че аз…“ — „Послушай — тук го спрял

ловец позастарял, —

ти сив си, драги мой, а аз съм посивял

и вълчият ви нрав добре познавам.

Надявам се, разбра,

че сключвам с вълците мира,

щом кожата им одера!“

Получил той, каквото заслужавал.