Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Песня (Кольцо души девицы…), 1816 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- , ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
Годежния си пръстен
в морето изтървах —
и с него свойта радост
и своя весел смях.
„Вземи, носи го, мили! —
ми каза в онзи час. —
Додето ти го носиш,
ще бъда твоя аз!“
Аз плакнех свойта мрежа
в неверните вълни…
В миг пръстена изпуснах…
Иди, че го върни.
И оттогава с мене
тя вече не дружи,
И моята усмивка
на дъното лежи.
О, ветре полунощен,
приятел ми бъди!
Потъналия пръстен
оттам ми извади.
Видя ме днес разплакан,
до мене тъжна спря.
И в погледа й нещо
като преди ме сгря.
Ръката ми погали,
за миг я улови,
реши да каже нещо,
но звук не промълви.
Не искам тая ласка,
ни тая доброта!
Любов, любов ми трябва…
Ала потъна тя.
Да търси, който иска,
в морето кехлибар…
Аз — своята надежда,
изгубения дар.