Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Памятник, 1795 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Димо Боляров, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- —Добавяне
Аз паметник красив си вдигнах, по-висок и
от пирамидите и от метал по-твърд;
ни гръм ще го сломи, ни вихрища жестоки,
във вечността дори за него няма смърт.
Тъй! — цял не ще умра и дял голям от мене,
надмогнал гибел, мрак, ще е с живота слят
и вечно млад и нов, той слава тук ще жене,
докле славяните почита тоя свят.
За мен ще се мълви помежду две морета,
където Волга, Дон, Нева нашир текат;
народите навред ще помнят как в несрета,
в безвестна тъмнина проблясва моя път.
Как пръв се осмелих и с реч забавна, родна
възпях Фелица аз и добродетелта,
царете как корях с усмивка най-свободна,
как и за бога аз беседвах с простота.
О, музо! Имаш ти заслуга справедлива
и който те презре, презрение му дай,
и непринудено, с ръката търпелива
челото си с лъчи безсмъртни увенчай!