Лъчезар Станчев
Защо бягат, мамо?

Донесе ми кака

сурвачка голяма.

Кого да сурвакам,

щом никого няма?

Не можех да чакам!

И с пръчката яка

сурваках котака.

Той хукна през прага,

избяга веднага.

Вън Шаро ме чака,

пак почнах сурвака,

а той се разлая,

защо ли — не зная.

Сурваках прасето

по здрава гърбина:

„Сурва, сурва година…“=

 

То блъсна качето.

Подгоних петлето.

Петлето гащато

и цялото ято

 

кокошки кресливи

захвъркаха диви.

 

Защо бягат, мамо,

кой тъй ги подучи?

 

Послушай ме само

какво ми се случи:

— Донесе ми кака

сурвачка голяма.

Кого да сурвакам,

щом никого няма?

Не можех да чакам!

И с пръчката яка

сурваках котака…

 

И тъй, научете

тая смешка без грешка

и я разкажете

като въртележка.