Лъчезар Станчев
От татко до мама

Почивка татко ми не знае,

без отдих въглища копае.

Веднъж към края на годината

го посетих на мината.

— Защо ти са въглища, татко?

— Защото на гарата влака

тия въглища чака…

— Яде ли ги влака, та чака?

— Ще ги хвърли в пещта машиниста,

та да стане жар огнена, чиста.

 

— А защо пък жарта

е нужна в пещта?

— Да се нагрее от нея водата в казана.

Да се дигне па̀ра буйна, пияна!

— Защо е нужна па̀ра като над попара?

— Тая па̀ра със сила прочута,

тая па̀ра буталата бута.

— За какво са бутала сред парата бяла?

— Те движат напред-назад лоста,

а той неуморен стои си на поста —

върти колелата над релси метални.

Така тая па̀ра машината кара,

за да можеш и ти да се върнеш със влака,

че майка ти в къщи те чака,

за да мога от моята мина

и аз да си дойда за Нова година,

да отворя усмихнат вратата,

да седна при вас на трапеза богата!