Лъчезар Станчев
Сашка

Не обича нашта Сашка

да се бави на опашка.

— Тръгвам, мамо, има круши…

 

В миг отзад се тя промуши…

Ех, добре е за закуска

сладки крушки да си хруска…

 

Не напредва тя направо,

ту е вдясно, ту е вляво,

хоп — излезе най-отпред:

— Чичо, дай ми, мой е ред…

 

Ала някой я погледна:

— Лъже, беше тя последна!

 

Сашка сведе поглед в миг.

Продавачът смръщи лик.

— Тъй ли правиш? Аз пък знам,

круши няма да ти дам.

 

Тя заплака. Ай, горката,

празна върна си торбата!

Оттогава нашта Сашка

пази ред и на опашка.

 

Нарисувай тая Сашка

как отново застана

на дългата опашка,

търпелива и засмяна.