Лъчезар Станчев
Как се учи в обща стая

— Бате — рече Спас, — не зная

как ще учим в обща стая?

Атанас го утеши:

— Лесно! Сядай и пиши!

 

Седна Спас да съчинява

„Нашта крава“:

„Нашта крава мляко дава…“.

И измисли след това:

„Лете тя пасе трева…“.

 

Атанас пък, в трети клас,

учи нов урок на глас:

„Като змей се носи влака,

жълти искри разпилял,

и по релси от метал —

трака-трака, трака-трака —

се извива в полумрака…“.

 

Пише Спас за „Нашта крава“,

ала малка грешка става…

— Стига, бате, трака-трак,

сбърках се от твоя влак!

Стига си крещял на глас,

виж какво написах аз:

„Нашта крава искри дава…

лете тя пасе… метал…“.

 

Атанас се оправдава:

— Тъй е, който не внимава,

а към мен ухо е дал…

А когато пиша аз,

ако искаш, пей на глас,

няма да допусна грешка,

няма да направя смешка!

 

Изречения тогава

почна той да съчинява

по различни думи: кон…

риба… птица… слон…

 

Над тетрадката се свежда,

уж към брат си не поглежда,

а пък Спас със силен глас

гатанка нарежда:

„То с рога е, но не мушка,

кротко си пасе в полята

и не бяга от децата,

ни от мечка, ни от пушка.

Що е то?“ — И отговаря:

— „Охлювът!“ — И пак повтаря: —

„То с рога е, но не мушка…“

 

А за коня Атанас

вписа, без да ще, тогаз:

„Конят… мушка със рога…“.

 

Спас повтаряше сега:

„Кротко си пасе в полята…“.

А написа Атанас:

„Рибата… пасе… в реката“.

 

Спас повтаряше на глас:

„И не бяга от децата,

ни от мечка…“ — Атанас

вместо „птица“ — пак обърка —

„мечка“ бързо той постави:

„Мечка… в небесата хвърка…“.

 

Майка им не ги забрави:

на децата си добри

работата провери,

грешките им забеляза

и усмихната им каза:

— Запомнете вие тая

истина една,

учи ли се в обща стая,

трябва тишина.

Иначе от вас шестиците

ще избягат, както бягат птиците…