Лъчезар Станчев
Ученик

Понеже ставам ученик,

от днес захвърлям тая прашка;

в ръка с буквар — добър другар

и с молив — приказна тояжка,

дочул, че ме зове звънец

без закъснение, веднага,

минавам весело през прага

на тоя хубав бял дворец;

с науката като с ракета

ще търся приказна планета —

от мен тя няма да се скрие.

 

Повтаряйте след мен и вие:

„Понеже ставам ученик,

от днес захвърлям тая прашка;

в ръка с буквар — добър другар

и с молив — приказна тояжка…“.

 

Безкрайно като въртележка

това повтаря се без грешка.